Lamentations 3

Io sono un uomo che ha veduto l’afflizione sotto la verga del suo furore.

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Egli m’ha condotto, m’ha fatto camminare nelle tenebre e non nella luce.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Sì, contro di me di nuovo volge la sua mano tutto il giorno.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Egli ha consunta la mia carne e la mia pelle, ha fiaccato le mie ossa.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Ha costituito una cinta contro di me, m’ha circondato d’amarezza e d’affanno.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

M’ha fatto abitare in luoghi tenebrosi, come quelli che son morti da lungo tempo.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Egli m’ha circondato d’un muro, perché non esca: m’ha caricato di pesanti catene.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Anche quando grido e chiamo al soccorso, egli chiude l’accesso alla mia preghiera.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Egli m’ha sbarrato la via di blocchi di pietra, ha sconvolti i miei sentieri.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Egli è stato per me come un orso in agguato, come un leone in luoghi nascosti.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Egli m’ha sviato dal mio cammino e m’ha squarciato, m’ha reso desolato.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Ha teso il suo arco, m’ha preso come mira delle sue frecce.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

M’ha fatto penetrar nelle reni le saette del suo turcasso.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Io son diventato lo scherno di tutto il mio popolo, la sua canzone di tutto il giorno.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Egli m’ha saziato d’amarezza, m’ha abbeverato d’assenzio.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

M’ha spezzato i denti con della ghiaia, m’ha affondato nella cenere.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Tu hai allontanata l’anima mia dalla pace, io ho dimenticato il benessere.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Io ho detto: "E’ sparita la mia fiducia, non ho più speranza nell’Eterno!"

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Ricordati della mia afflizione, della mia vita raminga, dell’assenzio e dell’amarezza!

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

L’anima mia se ne ricorda del continuo, e n’è abbattuta dentro di me.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Questo voglio richiamarmi alla mente, per questo voglio sperare:

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

E’ una grazia dell’Eterno che non siamo stati interamente distrutti; poiché le sue compassioni non sono esaurite;

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

si rinnovano ogni mattina. Grande è la tua fedeltà!

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

"L’Eterno è la mia parte", dice l’anima mia, "perciò spererò in lui".

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

L’Eterno è buono per quelli che sperano in lui, per l’anima che lo cerca.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Buona cosa è aspettare in silenzio la salvezza dell’Eterno.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Buona cosa è per l’uomo portare il giogo nella sua giovinezza.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Si segga egli solitario e stia in silenzio quando l’Eterno glielo impone!

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Metta la sua bocca nella polvere! forse, v’è ancora speranza.

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Porga la guancia a chi lo percuote, si sazi pure di vituperio!

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Poiché il Signore non ripudia in perpetuo;

Защото Господ не отхвърля завинаги,

ma, se affligge, ha altresì compassione, secondo la moltitudine delle sue benignità;

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

giacché non è volentieri ch’egli umilia ed affligge i figliuoli degli uomini.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Quand’uno schiaccia sotto i piedi tutti i prigionieri della terra,

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

quand’uno perverte il diritto d’un uomo nel cospetto dell’Altissimo,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

quando si fa torto ad alcuno nella sua causa, il Signore non lo vede egli?

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Chi mai dice una cosa che s’avveri, se il Signore non l’ha comandato?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Il male ed il bene non procedon essi dalla bocca dell’Altissimo?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Perché il vivente si rammaricherebbe? Ognuno si rammarichi del proprio peccato!

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Esaminiamo le nostre vie, scrutiamole, e torniamo all’Eterno!

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Eleviamo insiem con le mani, i nostri cuori a Dio ne’ cieli!

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Noi abbiam peccato, siamo stati ribelli, e tu non hai perdonato.

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Tu ti sei avvolto nella tua ira, e ci hai inseguiti; tu hai ucciso senza pietà;

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

ti sei avvolto in una nuvola, perché la preghiera non potesse passare;

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

tu hai fatto di noi delle spazzature, dei rifiuti, in mezzo ai popoli.

Помия и измет ни направи сред народите.

Tutti i nostri nemici aprono larga la bocca contro di noi.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Ci son toccati il terrore, la fossa, la desolazione e la ruina.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

I miei occhi si sciolgono in rivi d’acqua, a motivo della ruina della figliuola del mio popolo.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

L’occhio mio si scioglie in lacrime, senza posa, senza intermittenza,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

finché dal cielo l’Eterno non guardi e non veda il nostro stato.

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

L’occhio mio m’affanna l’anima a motivo di tutte le figliuole della mia città.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Quelli che mi son nemici senza cagione, m’han dato la caccia come a un uccello.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

M’hanno annientato la vita nella fossa, m’han gettato delle pietre addosso.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

Le acque salivano fin sopra al mio capo, io dicevo: "E’ finita per me!"

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Io ho invocato il tuo nome, o Eterno, dal fondo della fossa;

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

tu hai udito la mia voce; non nascondere il tuo orecchio al mio sospiro, al mio grido!

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Nel giorno ch’io t’ho invocato ti sei avvicinato; tu hai detto: "Non temere!"

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

O Signore, tu hai difesa la causa dell’anima mia, tu hai redento la mia vita.

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

O Eterno, tu vedi il torto che m’è fatto, giudica tu la mia causa!

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Tu vedi tutto il loro rancore, tutte le loro macchinazioni contro di me.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Tu odi i loro oltraggi, o Eterno, tutte le loro macchinazioni contro di me,

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

il linguaggio di quelli che si levano contro di me, quello che meditano contro di me tutto il giorno!

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Guarda! quando si seggono, quando s’alzano, io sono la loro canzone.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Tu li retribuirai, o Eterno, secondo l’opera delle loro mani.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Darai loro induramento di cuore, la tua maledizione.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Li inseguirai nella tua ira, e li sterminerai di sotto i cieli dell’Eterno.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!