Lamentations 2

Come mai ha il Signore, nella sua ira, coperto d’una nube oscura la figliuola di Sion? Egli ha gettato di cielo in terra la gloria d’Israele, e non s’è ricordato dello sgabello de’ suoi piedi, nel giorno della sua ira!

Как заоблачи Господ сионската дъщеря в гнева Си! Хвърли от небето на земята великолепието на Израил и не си спомни за подножието Си в деня на гнева Си!

Il Signore ha distrutto senza pietà tutte le dimore di Giacobbe; nella sua ira, ha rovesciato, ha stese al suolo le fortezze della figliuola di Giuda, ne ha profanato il regno e i capi.

Господ погълна всички жилища на Яков и не пожали; събори в яростта Си укрепленията на юдовата дъщеря; сведе до земята, оскверни царството и първенците му.

Nell’ardente sua ira, ha infranta tutta la potenza d’Israele; ha ritirato la propria destra in presenza del nemico; ha consumato Giacobbe a guisa di fuoco fiammeggiante che divora d’ogn’intorno.

В пламтящия Си гняв строши всеки рог на Израил. Оттегли десницата Си от врага и изгори Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.

Ha teso il suo arco come il nemico, ha alzata la destra come un avversario, ha trucidato tutti quelli ch’eran più cari a vedersi; ha riversato il suo furore come un fuoco sulla tenda della figliuola di Sion.

Опъна лъка Си като враг, застана с десницата Си като противник и изби всичко приятно за окото. В шатъра на сионската дъщеря изля като огън яростта Си.

Il Signore è divenuto come un nemico; ha divorato Israele; ha divorato tutti i suoi palazzi, ha distrutto le sue fortezze, ha moltiplicato nella figliuola di Giuda i lamenti e i gemiti.

Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.

Ha devastato la propria tenda come un giardino, ha distrutto il luogo della sua raunanza; l’Eterno ha fatto dimenticare in Sion le feste solenni ed i sabati, e, nell’indignazione della sua ira, ha reietto re e sacerdoti.

И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

Il Signore ha preso in disgusto il suo altare, ha aborrito il suo santuario, ha dato i muri de’ palazzi di Sion in mano dei nemici, i quali han levato grida nella casa dell’Eterno, come in un giorno di festa.

Господ отблъсна олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде стените на дворците му в ръката на врага. Надигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в ден на празник.

L’Eterno ha deciso di distruggere le mura della figliuola di Sion; ha steso la corda, non ha ritirato la mano, prima d’averli distrutti; ha coperto di lutto bastioni e mura; gli uni e le altre languiscono.

Господ намисли да разруши стената на сионската дъщеря; опъна мерителна връв, не оттегли ръката Си от изтребление и направи предстението и стената да жалеят; заедно се снижиха окаяно.

Le sue porte sono affondate in terra; egli ha distrutto, spezzato le sue sbarre; il suo re e i suoi capi sono fra le nazioni; non v’è più legge, ed anche i suoi profeti non ricevono più visioni dall’Eterno.

Портите й потънаха в земята, Той сломи и строши резетата й. Царят й и първенците й са сред езичниците, закон няма вече и пророците й не получават видение от ГОСПОДА.

Gli anziani della figliuola di Sion seggono in terra in silenzio; si son gettati della polvere sul capo, si son cinti di sacchi; le vergini di Gerusalemme curvano il capo al suolo.

Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.

I miei occhi si consumano pel tanto lacrimare, le mie viscere si commuovono, il mio fegato si spande in terra per il disastro della figliuola del mio popolo, al pensiero de’ bambini e de’ lattanti che venivano meno per le piazze della città.

Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.

Essi chiedevano alle loro madri: "Dov’è il pane, dov’è il vino?…" e intanto venivano meno come de’ feriti a morte nelle piazze della città, e rendevano l’anima sul seno delle madri loro.

Казват на майките си: Къде има жито и вино? — докато примират като смъртно ранени по улиците на града, докато душата им се излива на скута на майките им.

Che ti dirò? A che ti paragonerò, o figliuola di Gerusalemme? Che troverò di simile a te per consolarti, o vergine figliuola di Gerusalemme? Poiché la tua ferita è larga quanto il mare; chi ti potrà guarire?

Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето — кой може да те изцели?

I tuoi profeti hanno avuto per te visioni vane e delusorie; non hanno messo a nudo la tua nequizia, per stornare da te la cattività; le profezie che hanno fatto a tuo riguardo non eran che oracoli vani e seduttori.

Пророците ти виждаха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а виждаха за теб суетни пророчества, които те докараха до изгнание.

Tutti i passanti batton le mani al vederti; fischiano e scuotono il capo al veder la figliuola di Gerusalemme: "E’ questa la città che la gente chiamava una bellezza perfetta, la gioia di tutta la terra?"

Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?

Tutti i tuoi nemici apron larga la bocca contro di te; fischiano, digrignano i denti, dicono: "L’abbiamo inghiottita! Sì, questo è il giorno che aspettavamo; ci siam giunti, lo vediamo!"

Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!

L’Eterno ha fatto quello che s’era proposto; ha adempiuta la parola che avea pronunziata fino dai giorni antichi; ha distrutto senza pietà, ha fatto di te la gioia del nemico, ha esaltato la potenza de’ tuoi avversari.

ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.

Il loro cuore grida al Signore: "O mura della figliuola di Sion, spandete lacrime come un torrente, giorno e notte! Non vi date requie, non abbiano riposo le pupille degli occhi vostri!

Сърцето им вика към Господа. Ти, стена на сионската дъщеря, лей сълзи като поток денем и нощем, не си давай почивка, нека не спира зеницата на окото ти!

Levatevi, gridate di notte, al principio d’ogni vigilia! Spandete com’acqua il cuor vostro davanti alla faccia del Signore! Levate le mani verso di lui per la vita de’ vostri bambini, che vengon meno per la fame ai canti di tutte le strade!"

Стани, викай нощем при началото на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на децата си, които примират от глад по ъглите на всички улици.

"Guarda, o Eterno, considera! Chi mai hai trattato così? Delle donne han divorato il frutto delle loro viscere, i bambini che accarezzavano! Sacerdoti e profeti sono stati massacrati nel santuario del Signore!

Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание на кого си направил това! Да ядат ли жени рожбите си, дечицата в обятията си? Да бъдат ли убити в Господното светилище свещеник и пророк?

Fanciulli e vecchi giacciono per terra nelle vie; le mie vergini e i miei giovani son caduti per la spada; tu li hai uccisi nel dì della tua ira, li hai massacrati senza pietà.

Дете и старец лежат на земята по улиците, девиците ми и младежите ми паднаха от меч. Изби в деня на гнева Си, изкла, без да пожалиш.

Tu hai convocato, come ad un giorno di festa solenne, i miei terrori da tutte le parti; e nel giorno dell’ira dell’Eterno non v’è stato né scampato né fuggiasco, quelli ch’io avevo accarezzati e allevati, il mio nemico li ha consumati!"

Свикал си отвред ужасите ми като в ден на празнично събрание. В деня на ГОСПОДНИЯ гняв нямаше избягал и оцелял. Тези, които носих в обятия и отгледах, врагът ми ги довърши.