Lamentations 3

Jeg er den mann som har sett elendighet under hans vredes ris.

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Mig har han ledet og ført i mørke og ikke i lys.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Bare mot mig vender han atter og atter sin hånd den hele dag.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Han lot mitt kjøtt og min hud fortæres; han knuste mine ben.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Han bygget en mur mot mig og omringet mig med bitterhet og møie.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

På mørke steder lot han mig bo som de for lenge siden døde.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Han murte igjen for mig, så jeg ikke kan komme ut; han gjorde mine lenker tunge.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Om jeg enn ropte og skrek, lukket han sitt øre for min bønn.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Han tilmurte mine veier med hugne stener, mine stier gjorde han krokete.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

En lurende bjørn var han mot mig, en løve i skjul.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Mine veier gjorde han til avveier, han sønderrev mig og ødela mig.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Han spente sin bue og stilte mig op til mål for sin pil.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Han lot sitt koggers sønner fare inn i mine nyrer.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Jeg er blitt til latter for alt mitt folk, til en spottesang for dem hele dagen.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Han mettet mig med bitre urter, han gav mig rikelig malurt å drikke.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Han knuste mine tenner, han gav mig småsten å ete, han trykte mig ned i asken.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Du forkastet mig og tok bort min fred; jeg glemte det som godt er,

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

og jeg sa: Det er forbi med min kraft og mitt håp til Herren.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Kom i hu min elendighet og min landflyktighet - malurt og galle!

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Min sjel kommer det i hu og er nedbøiet i mig.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Dette vil jeg ta mig til hjerte, derfor vil jeg håpe:

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Herrens miskunnhet er det at det ikke er forbi med oss; for hans barmhjertighet har ennu ikke ende.

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Den er ny hver morgen, din trofasthet er stor.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Herren er min del, sier min sjel; derfor håper jeg på ham.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Herren er god mot dem som bier efter ham, mot den sjel som søker ham.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Det er godt at en bier i stillhet efter Herrens frelse.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Det er godt for en mann at han bærer åk i sin ungdom,

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

at han sitter ene og tier, når han legger byrder på ham,

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

at han trykker sin munn i støvet og sier: Kanskje det ennu er håp -

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

at han vender sitt kinn til den som slår ham, lar sig mette med hån.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

For Herren forkaster ikke til evig tid,

Защото Господ не отхвърля завинаги,

men om han bedrøver, så forbarmer han sig igjen efter sin rike miskunnhet;

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

for det er ikke av hjertet han plager eller bedrøver menneskenes barn.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Når nogen knuser alle jordens fanger under sine føtter,

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

bøier mannens rett for den Høiestes åsyn

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

eller gjør en mann urett i hans sak - mon Herren ikke ser det?

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Hvem talte så det skjedde, uten at Herren bød det?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Er det ikke fra den Høiestes munn både de onde og de gode ting utgår?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Hvorfor klager et menneske som lever? Enhver klage over sin egen synd!

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

La oss ransake våre veier og granske dem, og la oss vende om til Herren!

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

La oss løfte vårt hjerte og våre hender til Gud i himmelen!

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Vi har syndet og vært gjenstridige; du har ikke tilgitt.

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Du innhyllet dig i vrede og forfulgte oss; du slo ihjel, du sparte ikke.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Du innhyllet dig i skyer, så ingen bønn trengte igjennem.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Til skarn og utskudd gjorde du oss midt iblandt folkene.

Помия и измет ни направи сред народите.

De spilte op sin munn mot oss alle våre fiender.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Gru og grav er blitt oss til del, ødeleggelse og undergang.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Bekker av tårer rinner fra mitt øie fordi mitt folks datter er gått under.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Mitt øie rinner og har ikke ro, det får ingen hvile,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

før Herrens øie ser ned fra himmelen.

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

Mitt øie volder min sjel smerte for alle min stads døtres skyld.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Hårdt jaget de mig som en fugl de som var mine fiender uten årsak.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

De vilde gjøre ende på mitt liv, de vilde kaste mig i brønnen, og de kastet sten på mig.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

Vannene strømmet over mitt hode; jeg sa: Jeg er fortapt.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Jeg påkalte ditt navn, Herre, fra den dypeste brønn.

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Du hørte min røst; lukk ikke ditt øre for mitt rop, men la mig få lindring!

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Du var nær den dag jeg kalte på dig; du sa: Frykt ikke!

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Herre, du har ført min sjels sak, du har frelst mitt liv.

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Herre, du har sett den urett jeg har lidt; døm i min sak!

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Du har sett all deres hevn, alle deres onde råd mot mig.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Du har hørt deres hån, Herre, alle deres onde råd mot mig,

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

mine motstanderes tale og deres tanker mot mig den hele dag.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Akt på dem når de sitter, og når de står op! De synger spottesanger om mig.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Du vil gjøre gjengjeld mot dem, Herre, efter deres henders gjerning.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Du vil legge et dekke over deres hjerte, din forbannelse vil bli dem til del.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Du vil forfølge dem i vrede og ødelegge dem, så de ikke mere finnes under Herrens himmel.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!