Lamentations 3

Minä olen mies, jonka viheliäisyyttä nähdä täytyy hänen hirmuisuutensa vitsan kautta.

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Hän johdatti minua ja vei pimeyteen ja ei valkeuteen.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Hän on kätensä kääntänyt minua vastaan, ja toimittaa toisin aina minun kanssani.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Hän on tehnyt lihani ja nahkani vanhaksi, ja luuni musertanut.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Hän rakensi minua vastaan, ja sapella ja vaivalla hän minua kääri.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Hän on minut pannut pimeyteen, niinkuin aikaa kuolleet.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Hän on minut muurannut sisälle, etten minä pääse ulos, ja minut kovaan jalkapuuhun pannut.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Ja vaikka minä huudan ja parun, niin hän kuitenkin korvansa tukitsee minun rukouksestani.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Hän on muurannut tieni kiinni vuojonkivillä, ja polkuni sulkenut.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Hän on väijynyt minua niinkuin karhu, niinkuin jalopeura salaisuudessa.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Hän on minun antanut tieltä eksyä, ja minut repinyt säpäleiksi, ja minut autioksi tehnyt.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Hän on joutsensa jännittänyt, ja asettanut minun nuolella tarkoitettavaksi.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Hän ampui minun munaskuihini viinensä nuolet.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Minä olen kaiken minun kansani nauru, ja heidän jokapäiväinen virtensä.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Hän on haikeudella minut ravinnut, ja koiruoholla juovuttanut.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Hän on hampaani somerolla rikki musertanut, hän kieritti minun tuhassa.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Minun sieluni on ajettu pois rauhasta, minun täytyy hyvän unohtaa.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Minä sanoin: minun voimani ja minun toivoni Herran päälle on kadonnut.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Muista siis, kuinka minä niin raadollinen ja hyljätty, koiruoholla ja sapella juotettu olen.

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Minun sieluni sen kyllä muistaa, ja sitä itsellensä tutkistelee.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Minä panen sen sydämeeni; sentähden minä vielä nyt toivon.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Herran laupiudesta se on, ettemme ratki hukkuneet; ei hänen laupiutensa vielä loppunut.

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Vaan joka huomen se on uusi, ja sinun uskollisuutes on suuri.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Herra on minun osani, sanoo minun sieluni; sentähden tahdon minä häneen toivoa.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Herra on hyvä niille, jotka häneen toivovat, ja niille sieluille, jotka häntä kysyvät.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Hyvä on olla kärsivällisenä ja Herralta apua toivoa.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Hyvä on ihmiselle ijestä kantaa nuoruudessansa;

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Että hän istuu yksinänsä, on vaiti, kuin jotakin hänen päällensä tulee,

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Ja panee suunsa tomuun, ja odottaa toivoa,

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Ja antaa löydä poskillensa, ja paljon pilkkaa kärsii.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Sillä ei Herra syökse pois ijankaikkisesti.

Защото Господ не отхвърля завинаги,

Vaan hän saattaa murheelliseksi, ja taas armahtaa suuresta laupiudestansa.

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

Sillä ei hän sydämestänsä ihmisiä kurita eikä murheesen saata,

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Niinkuin hän tahtois raadolliset maan päällä ratki jalkainsa alla polkea,

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Ja antais jonkun miehen oikeuden Ylimmäisen edessä tulla käännetyksi pois,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

Ja ihmistä väärin tuomita asiassansa, niinkuin ei Herra sitä näkisikään.

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Kuka tohtii siis sanoa: senkaltaiset tapahtuvat ilman Herran käskyä?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Eikö paha ja hyvä tule Korkeimman suusta?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Miksi siis ihmiset nurisevat eläissänsä? Jokainen nuriskaan syntejänsä vastaan.

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Tutkistelkaamme ja etsikäämme meidän menoamme, ja palatkaamme Herran tykö.

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Nostakaamme meidän sydämemme ja kätemme taivaasen päin, Jumalan tykö.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Me, me olemme syntiä tehneet ja kovakorvaiset olleet; (sentähden) et sinä säästänytkään.

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Vaan sinä olet vihalla meitä peittänyt ja vainonnut, ja armottomasti surmannut.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Sinä verhoitit itses pilvellä, ettei rukous päässyt sen lävitse.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Sinä olet meitä tunkioksi ja saastaisuudeksi kansain seassa tehnyt.

Помия и измет ни направи сред народите.

Kaikki meidän vihollisemme ovat suutansa ammottaneet meitä vastaan.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Me painetaan alas ja rangaistaan pelvolla ja ahdistuksella.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Minun silmäni vuotavat vesi-ojia minun kansani tyttären surkeuden tähden.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Minun silmäni vuotavat ja ei taida lakata; ei he asetu,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

Siihenasti että Herra katsoo taivaasta alas ja näkee.

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

Minun silmäni kuluttaa minulta elämäni kaikkein minun kaupunkini tytärten tähden.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Minun viholliseni ovat minua kovin ajaneet takaa, niinkuin lintua ilman syytä.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

He ovat minun elämäni kuoppaan salvanneet, ja heittäneet kiven minun päälleni.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

Ovat myös vedet minun pääni ylitse käyneet; niin minä sanoin: nyt minä ratki hukassa olen.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Minä huusin avukseni sinun nimeäs, Herra, alhaalta kuopasta;

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Ja sinä kuulit minun ääneni, älä korvias kätke minun huokauksestani ja huudostani.

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Sinä lähenet kuin minä sinua huudan, ja sanot: älä pelkää.

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Sinä, Herra, ratkaiset minun sieluni asian, ja lunastat minun henkeni.

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Herra katso, kuinka minulle niin vääryyttä tehdään, ja tuomitse minun oikeuteni.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Sinä näet kaikki heidän kostonsa ja kaikki heidän ajatuksensa minusta.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Herra, sinä kuulet heidän pilkkansa ja kaikki heidän ajatuksensa minua vastaan,

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Minun vainollisteni huulet ja heidän neuvonsa minua vastaan yli päivää.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Katso, kuin he istuvat eli nousevat, niin he minusta virsiä laulavat.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Kosta heille, Herra, niinkuin he ansainneet ovat, heidän kättensä töiden jälkeen.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Anna heidän sydämensä vavista ja sinun kiroustas tuta.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Vainoo heitä hirmuisuudella, ja hukuta heitä Herran taivaan alta.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!