Lamentations 3

Jeg er den, der så nød ved hans vredes ris,

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

mig har han ført og ledt i det tykkeste Mulm,

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

ja, Hånden vender han mod mig Dagen lang.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Mit Bød og min Hud har han opslidt, brudt mine Ben,

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

han mured mig inde, omgav mig med Galde og Møje,

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

lod mig bo i Mørke som de, der for længst er døde.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Han har spærret mig inde og lagt mig i tunge Lænker.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Om jeg end råber og skriger, min Bøn er stængt ude.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Han spærred mine Veje med Kvader, gjorde Stierne kroge.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Han blev mig en lurende Bjørn, en Løve i Baghold;

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

han ledte mig vild, rev mig sønder og lagde mig øde;

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

han spændte sin Bue; lod mig være Skive for Pilen.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Han sendte sit Koggers Sønner i Nyrerne på mig;

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

hvert Folk lo mig ud og smæded mig Dagen lang,

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

med bittert mætted han mig, gav mig Malurt at drikke.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Mine Tænder lod han bide i Flint, han trådte mig i Støvet;

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

han skilte min Sjæl fra Freden, jeg glemte Lykken

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

og sagde: "Min Livskraft, mit Håb til HERREN er ude."

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

At mindes min Vånde og Flakken er Malurt og Galde;

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

min Sjæl, den mindes det grant den grubler betynget.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Det lægger jeg mig på Sinde, derfor vil jeg håbe:

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

HERRENs Miskundhed er ikke til Ende, ikke brugt op,

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

hans Nåde er ny hver Morgen, hans Trofasthed stor.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Min Del er HERREN, (siger min Sjæl,) derfor håber jeg på ham.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Dem, der bier på HERREN, er han god, den Sjæl, der ham søger;

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

det er godt at håbe i Stilhed på HERRENs Frelse,

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

godt for en Mand, at han bærer Åg i sin Ungdom.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Han sidde ensom og tavs, når han lægger det på ham;

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

han trykke sin Mund mod Støvet, måske er der Håb.

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Række Kind til den, der slår ham, mættes med Hån.

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Thi Herren bortstøder ikke for evigt,

Защото Господ не отхвърля завинаги,

har han voldt Kvide, så ynkes han, stor er hans Nåde;

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

ej af Hjertet plager og piner han Menneskens Børn.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Når Landets Fanger til Hobe trædes under Fod,

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

når Mandens Ret for den Højestes Åsyn bøjes,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

når en Mand lider Uret i sin Sag mon Herren ej ser det?

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Hvo taler vel, så det sker, om ej Herren byder?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Kommer ikke både ondt og godt fra den Højestes Mund?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Over hvad skal den levende sukke? Hver over sin Synd!

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Lad os ransage, granske vore Veje og vende os til HERREN,

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

løfte Hænder og Hjerte til Gud i Himlen;

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

vi syndede og stod imod, du tilgav ikke,

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

men hylled dig i Vrede, forfulgte os, dræbte uden Skånsel,

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

hylled dig i Skyer, så Bønnen ej nåed frem;

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

til Skarn og til Udskud har du gjort os midt iblandt Folkene.

Помия и измет ни направи сред народите.

De opspærred Munden imod os, alle vore Fjender.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Vor Lod blev Gru og Grav og Sammenbruds Øde;

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Vandstrømme græder mit Øje, mit Folk brød sammen.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Hvileløst strømmer mit Øje, det kender ej Ro,

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

før HERREN skuer ned fra Himlen, før han ser til.

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

Synet af Byens Døtre piner min Sjæl.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Jeg joges som en Fugl af Fjender, hvis Had var grundløst,

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

de spærred mig inde i en Grube, de stenede mig;

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

Vand strømmed over mit Hoved, jeg tænkte: "Fortabt!"

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Dit Navn påkaldte jeg, HERRE, fra Grubens Dyb;

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

du hørte min Røst: "O, gør dig ej døv for mit Skrig!"

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Nær var du den Dag jeg kaldte, du sagde: "Frygt ikke!"

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Du førte min Sag, o Herre, genløste mit Liv;

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

HERRE, du ser, jeg lider Uret. skaf mig min Ret!

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Al deres Hævnlyst ser du, alle deres Rænker,

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

du hører deres Smædeord HERRE, deres Rænker imod mig,

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

mine Fjenders Tale og Tanker imod mig bestandig.

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Se dem, når de sidder eller står, deres Nidvise er jeg.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Dem vil du gengælde, HERRE, deres Hænders Gerning,

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

gør deres Hjerte forhærdet din Forbandelse over dem!

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

forfølg dem i Vrede, udryd dem under din Himmel.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!