Lamentations 3

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Jeg er den mann som har sett elendighet under hans vredes ris.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Mig har han ledet og ført i mørke og ikke i lys.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Bare mot mig vender han atter og atter sin hånd den hele dag.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Han lot mitt kjøtt og min hud fortæres; han knuste mine ben.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Han bygget en mur mot mig og omringet mig med bitterhet og møie.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

På mørke steder lot han mig bo som de for lenge siden døde.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Han murte igjen for mig, så jeg ikke kan komme ut; han gjorde mine lenker tunge.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Om jeg enn ropte og skrek, lukket han sitt øre for min bønn.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Han tilmurte mine veier med hugne stener, mine stier gjorde han krokete.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

En lurende bjørn var han mot mig, en løve i skjul.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Mine veier gjorde han til avveier, han sønderrev mig og ødela mig.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Han spente sin bue og stilte mig op til mål for sin pil.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Han lot sitt koggers sønner fare inn i mine nyrer.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Jeg er blitt til latter for alt mitt folk, til en spottesang for dem hele dagen.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Han mettet mig med bitre urter, han gav mig rikelig malurt å drikke.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Han knuste mine tenner, han gav mig småsten å ete, han trykte mig ned i asken.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Du forkastet mig og tok bort min fred; jeg glemte det som godt er,

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

og jeg sa: Det er forbi med min kraft og mitt håp til Herren.

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Kom i hu min elendighet og min landflyktighet - malurt og galle!

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Min sjel kommer det i hu og er nedbøiet i mig.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Dette vil jeg ta mig til hjerte, derfor vil jeg håpe:

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Herrens miskunnhet er det at det ikke er forbi med oss; for hans barmhjertighet har ennu ikke ende.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Den er ny hver morgen, din trofasthet er stor.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Herren er min del, sier min sjel; derfor håper jeg på ham.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Herren er god mot dem som bier efter ham, mot den sjel som søker ham.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Det er godt at en bier i stillhet efter Herrens frelse.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Det er godt for en mann at han bærer åk i sin ungdom,

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

at han sitter ene og tier, når han legger byrder på ham,

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

at han trykker sin munn i støvet og sier: Kanskje det ennu er håp -

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

at han vender sitt kinn til den som slår ham, lar sig mette med hån.

Защото Господ не отхвърля завинаги,

For Herren forkaster ikke til evig tid,

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

men om han bedrøver, så forbarmer han sig igjen efter sin rike miskunnhet;

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

for det er ikke av hjertet han plager eller bedrøver menneskenes barn.

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Når nogen knuser alle jordens fanger under sine føtter,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

bøier mannens rett for den Høiestes åsyn

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

eller gjør en mann urett i hans sak - mon Herren ikke ser det?

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Hvem talte så det skjedde, uten at Herren bød det?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Er det ikke fra den Høiestes munn både de onde og de gode ting utgår?

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Hvorfor klager et menneske som lever? Enhver klage over sin egen synd!

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

La oss ransake våre veier og granske dem, og la oss vende om til Herren!

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

La oss løfte vårt hjerte og våre hender til Gud i himmelen!

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Vi har syndet og vært gjenstridige; du har ikke tilgitt.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Du innhyllet dig i vrede og forfulgte oss; du slo ihjel, du sparte ikke.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Du innhyllet dig i skyer, så ingen bønn trengte igjennem.

Помия и измет ни направи сред народите.

Til skarn og utskudd gjorde du oss midt iblandt folkene.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

De spilte op sin munn mot oss alle våre fiender.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Gru og grav er blitt oss til del, ødeleggelse og undergang.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Bekker av tårer rinner fra mitt øie fordi mitt folks datter er gått under.

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

Mitt øie rinner og har ikke ro, det får ingen hvile,

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

før Herrens øie ser ned fra himmelen.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Mitt øie volder min sjel smerte for alle min stads døtres skyld.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

Hårdt jaget de mig som en fugl de som var mine fiender uten årsak.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

De vilde gjøre ende på mitt liv, de vilde kaste mig i brønnen, og de kastet sten på mig.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Vannene strømmet over mitt hode; jeg sa: Jeg er fortapt.

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Jeg påkalte ditt navn, Herre, fra den dypeste brønn.

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Du hørte min røst; lukk ikke ditt øre for mitt rop, men la mig få lindring!

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Du var nær den dag jeg kalte på dig; du sa: Frykt ikke!

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Herre, du har ført min sjels sak, du har frelst mitt liv.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Herre, du har sett den urett jeg har lidt; døm i min sak!

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Du har sett all deres hevn, alle deres onde råd mot mig.

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Du har hørt deres hån, Herre, alle deres onde råd mot mig,

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

mine motstanderes tale og deres tanker mot mig den hele dag.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Akt på dem når de sitter, og når de står op! De synger spottesanger om mig.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Du vil gjøre gjengjeld mot dem, Herre, efter deres henders gjerning.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Du vil legge et dekke over deres hjerte, din forbannelse vil bli dem til del.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

Du vil forfølge dem i vrede og ødelegge dem, så de ikke mere finnes under Herrens himmel.