Lamentations 3

Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

Minä olen mies, jonka viheliäisyyttä nähdä täytyy hänen hirmuisuutensa vitsan kautta.

Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

Hän johdatti minua ja vei pimeyteen ja ei valkeuteen.

Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

Hän on kätensä kääntänyt minua vastaan, ja toimittaa toisin aina minun kanssani.

Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

Hän on tehnyt lihani ja nahkani vanhaksi, ja luuni musertanut.

Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

Hän rakensi minua vastaan, ja sapella ja vaivalla hän minua kääri.

Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

Hän on minut pannut pimeyteen, niinkuin aikaa kuolleet.

Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

Hän on minut muurannut sisälle, etten minä pääse ulos, ja minut kovaan jalkapuuhun pannut.

Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

Ja vaikka minä huudan ja parun, niin hän kuitenkin korvansa tukitsee minun rukouksestani.

Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.

Hän on muurannut tieni kiinni vuojonkivillä, ja polkuni sulkenut.

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

Hän on väijynyt minua niinkuin karhu, niinkuin jalopeura salaisuudessa.

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

Hän on minun antanut tieltä eksyä, ja minut repinyt säpäleiksi, ja minut autioksi tehnyt.

Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

Hän on joutsensa jännittänyt, ja asettanut minun nuolella tarkoitettavaksi.

Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Hän ampui minun munaskuihini viinensä nuolet.

Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

Minä olen kaiken minun kansani nauru, ja heidän jokapäiväinen virtensä.

Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

Hän on haikeudella minut ravinnut, ja koiruoholla juovuttanut.

Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

Hän on hampaani somerolla rikki musertanut, hän kieritti minun tuhassa.

Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

Minun sieluni on ajettu pois rauhasta, minun täytyy hyvän unohtaa.

И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

Minä sanoin: minun voimani ja minun toivoni Herran päälle on kadonnut.

Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

Muista siis, kuinka minä niin raadollinen ja hyljätty, koiruoholla ja sapella juotettu olen.

Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

Minun sieluni sen kyllä muistaa, ja sitä itsellensä tutkistelee.

Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

Minä panen sen sydämeeni; sentähden minä vielä nyt toivon.

Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

Herran laupiudesta se on, ettemme ratki hukkuneet; ei hänen laupiutensa vielä loppunut.

Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Vaan joka huomen se on uusi, ja sinun uskollisuutes on suuri.

Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

Herra on minun osani, sanoo minun sieluni; sentähden tahdon minä häneen toivoa.

Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Herra on hyvä niille, jotka häneen toivovat, ja niille sieluille, jotka häntä kysyvät.

Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

Hyvä on olla kärsivällisenä ja Herralta apua toivoa.

Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

Hyvä on ihmiselle ijestä kantaa nuoruudessansa;

Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

Että hän istuu yksinänsä, on vaiti, kuin jotakin hänen päällensä tulee,

Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.

Ja panee suunsa tomuun, ja odottaa toivoa,

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

Ja antaa löydä poskillensa, ja paljon pilkkaa kärsii.

Защото Господ не отхвърля завинаги,

Sillä ei Herra syökse pois ijankaikkisesti.

а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

Vaan hän saattaa murheelliseksi, ja taas armahtaa suuresta laupiudestansa.

Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

Sillä ei hän sydämestänsä ihmisiä kurita eikä murheesen saata,

Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

Niinkuin hän tahtois raadolliset maan päällä ratki jalkainsa alla polkea,

да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

Ja antais jonkun miehen oikeuden Ylimmäisen edessä tulla käännetyksi pois,

да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?

Ja ihmistä väärin tuomita asiassansa, niinkuin ei Herra sitä näkisikään.

Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

Kuka tohtii siis sanoa: senkaltaiset tapahtuvat ilman Herran käskyä?

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

Eikö paha ja hyvä tule Korkeimman suusta?

Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

Miksi siis ihmiset nurisevat eläissänsä? Jokainen nuriskaan syntejänsä vastaan.

Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

Tutkistelkaamme ja etsikäämme meidän menoamme, ja palatkaamme Herran tykö.

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

Nostakaamme meidän sydämemme ja kätemme taivaasen päin, Jumalan tykö.

Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

Me, me olemme syntiä tehneet ja kovakorvaiset olleet; (sentähden) et sinä säästänytkään.

Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

Vaan sinä olet vihalla meitä peittänyt ja vainonnut, ja armottomasti surmannut.

Обви се с облак, за да не проникне молитва.

Sinä verhoitit itses pilvellä, ettei rukous päässyt sen lävitse.

Помия и измет ни направи сред народите.

Sinä olet meitä tunkioksi ja saastaisuudeksi kansain seassa tehnyt.

Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

Kaikki meidän vihollisemme ovat suutansa ammottaneet meitä vastaan.

Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

Me painetaan alas ja rangaistaan pelvolla ja ahdistuksella.

Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

Minun silmäni vuotavat vesi-ojia minun kansani tyttären surkeuden tähden.

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

Minun silmäni vuotavat ja ei taida lakata; ei he asetu,

докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

Siihenasti että Herra katsoo taivaasta alas ja näkee.

Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

Minun silmäni kuluttaa minulta elämäni kaikkein minun kaupunkini tytärten tähden.

Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

Minun viholliseni ovat minua kovin ajaneet takaa, niinkuin lintua ilman syytä.

Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

He ovat minun elämäni kuoppaan salvanneet, ja heittäneet kiven minun päälleni.

Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

Ovat myös vedet minun pääni ylitse käyneet; niin minä sanoin: nyt minä ratki hukassa olen.

Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

Minä huusin avukseni sinun nimeäs, Herra, alhaalta kuopasta;

Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

Ja sinä kuulit minun ääneni, älä korvias kätke minun huokauksestani ja huudostani.

Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

Sinä lähenet kuin minä sinua huudan, ja sanot: älä pelkää.

Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

Sinä, Herra, ratkaiset minun sieluni asian, ja lunastat minun henkeni.

Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

Herra katso, kuinka minulle niin vääryyttä tehdään, ja tuomitse minun oikeuteni.

Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

Sinä näet kaikki heidän kostonsa ja kaikki heidän ajatuksensa minusta.

Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

Herra, sinä kuulet heidän pilkkansa ja kaikki heidän ajatuksensa minua vastaan,

говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

Minun vainollisteni huulet ja heidän neuvonsa minua vastaan yli päivää.

Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.

Katso, kuin he istuvat eli nousevat, niin he minusta virsiä laulavat.

Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

Kosta heille, Herra, niinkuin he ansainneet ovat, heidän kättensä töiden jälkeen.

Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

Anna heidän sydämensä vavista ja sinun kiroustas tuta.

Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

Vainoo heitä hirmuisuudella, ja hukuta heitä Herran taivaan alta.