Psalms 78

משכיל לאסף האזינה עמי תורתי הטו אזנכם לאמרי פי׃
(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!
אפתחה במשל פי אביעה חידות מני קדם׃
Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.
אשר שמענו ונדעם ואבותינו ספרו לנו׃
Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,
לא נכחד מבניהם לדור אחרון מספרים תהלות יהוה ועזוזו ונפלאותיו אשר עשה׃
няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.
ויקם עדות ביעקב ותורה שם בישראל אשר צוה את אבותינו להודיעם לבניהם׃
Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,
למען ידעו דור אחרון בנים יולדו יקמו ויספרו לבניהם׃
за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;
וישימו באלהים כסלם ולא ישכחו מעללי אל ומצותיו ינצרו׃
и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,
ולא יהיו כאבותם דור סורר ומרה דור לא הכין לבו ולא נאמנה את אל רוחו׃
и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.
בני אפרים נושקי רומי קשת הפכו ביום קרב׃
Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.
לא שמרו ברית אלהים ובתורתו מאנו ללכת׃
Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,
וישכחו עלילותיו ונפלאותיו אשר הראם׃
и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.
נגד אבותם עשה פלא בארץ מצרים שדה צען׃
Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.
בקע ים ויעבירם ויצב מים כמו נד׃
Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.
וינחם בענן יומם וכל הלילה באור אש׃
И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.
יבקע צרים במדבר וישק כתהמות רבה׃
Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.
ויוצא נוזלים מסלע ויורד כנהרות מים׃
Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.
ויוסיפו עוד לחטא לו למרות עליון בציה׃
Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.
וינסו אל בלבבם לשאל אכל לנפשם׃
Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.
וידברו באלהים אמרו היוכל אל לערך שלחן במדבר׃
И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
הן הכה צור ויזובו מים ונחלים ישטפו הגם לחם יוכל תת אם יכין שאר לעמו׃
Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?
לכן שמע יהוה ויתעבר ואש נשקה ביעקב וגם אף עלה בישראל׃
Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,
כי לא האמינו באלהים ולא בטחו בישועתו׃
защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.
ויצו שחקים ממעל ודלתי שמים פתח׃
Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,
וימטר עליהם מן לאכל ודגן שמים נתן למו׃
и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.
לחם אבירים אכל איש צידה שלח להם לשבע׃
Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.
יסע קדים בשמים וינהג בעזו תימן׃
Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.
וימטר עליהם כעפר שאר וכחול ימים עוף כנף׃
Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,
ויפל בקרב מחנהו סביב למשכנתיו׃
направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.
ויאכלו וישבעו מאד ותאותם יבא להם׃
И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.
לא זרו מתאותם עוד אכלם בפיהם׃
Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,
ואף אלהים עלה בהם ויהרג במשמניהם ובחורי ישראל הכריע׃
и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.
בכל זאת חטאו עוד ולא האמינו בנפלאותיו׃
И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.
ויכל בהבל ימיהם ושנותם בבהלה׃
Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.
אם הרגם ודרשוהו ושבו ושחרו אל׃
Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.
ויזכרו כי אלהים צורם ואל עליון גאלם׃
И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.
ויפתוהו בפיהם ובלשונם יכזבו לו׃
Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,
ולבם לא נכון עמו ולא נאמנו בבריתו׃
защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.
והוא רחום יכפר עון ולא ישחית והרבה להשיב אפו ולא יעיר כל חמתו׃
Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,
ויזכר כי בשר המה רוח הולך ולא ישוב׃
защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.
כמה ימרוהו במדבר יעציבוהו בישימון׃
Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!
וישובו וינסו אל וקדוש ישראל התוו׃
Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!
לא זכרו את ידו יום אשר פדם מני צר׃
Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,
אשר שם במצרים אתותיו ומופתיו בשדה צען׃
когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.
ויהפך לדם יאריהם ונזליהם בל ישתיון׃
Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.
ישלח בהם ערב ויאכלם וצפרדע ותשחיתם׃
Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.
ויתן לחסיל יבולם ויגיעם לארבה׃
Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.
יהרג בברד גפנם ושקמותם בחנמל׃
Порази лозята им с град и черниците им — със слана.
ויסגר לברד בעירם ומקניהם לרשפים׃
Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.
ישלח בם חרון אפו עברה וזעם וצרה משלחת מלאכי רעים׃
Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.
יפלס נתיב לאפו לא חשך ממות נפשם וחיתם לדבר הסגיר׃
Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.
ויך כל בכור במצרים ראשית אונים באהלי חם׃
Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.
ויסע כצאן עמו וינהגם כעדר במדבר׃
А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.
וינחם לבטח ולא פחדו ואת אויביהם כסה הים׃
Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.
ויביאם אל גבול קדשו הר זה קנתה ימינו׃
Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.
ויגרש מפניהם גוים ויפילם בחבל נחלה וישכן באהליהם שבטי ישראל׃
Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.
וינסו וימרו את אלהים עליון ועדותיו לא שמרו׃
Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,
ויסגו ויבגדו כאבותם נהפכו כקשת רמיה׃
а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.
ויכעיסוהו בבמותם ובפסיליהם יקניאוהו׃
И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.
שמע אלהים ויתעבר וימאס מאד בישראל׃
Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,
ויטש משכן שלו אהל שכן באדם׃
и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,
ויתן לשבי עזו ותפארתו ביד צר׃
и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.
ויסגר לחרב עמו ובנחלתו התעבר׃
Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.
בחוריו אכלה אש ובתולתיו לא הוללו׃
Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.
כהניו בחרב נפלו ואלמנתיו לא תבכינה׃
Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.
ויקץ כישן אדני כגבור מתרונן מיין׃
Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.
ויך צריו אחור חרפת עולם נתן למו׃
И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.
וימאס באהל יוסף ובשבט אפרים לא בחר׃
И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;
ויבחר את שבט יהודה את הר ציון אשר אהב׃
а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.
ויבן כמו רמים מקדשו כארץ יסדה לעולם׃
Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.
ויבחר בדוד עבדו ויקחהו ממכלאת צאן׃
Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;
מאחר עלות הביאו לרעות ביעקב עמו ובישראל נחלתו׃
доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
וירעם כתם לבבו ובתבונות כפיו ינחם׃
И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.