Psalms 78

(En Maskil af Asaf.) Lyt, mit folk til min lære, bøj eders øre til ord fra min Mund;

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

jeg vil åbne min Mund med Billedtale, fremsætte Gåder fra fordums Tid,

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

hvad vi har hørt og ved, hvad vore Fædre har sagt os;

Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

vi dølger det ikke for deres Børn, men melder en kommende Slægt om HERRENs Ære og Vælde og Underne, som han har gjort.

няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

Han satte et Vidnesbyrd i Jakob, i Israel gav han en Lov, idet han bød vore Fædre at lade deres Børn det vide,

Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

at en senere Slægt kunde vide det, og Børn, som fødtes siden, stå frem og fortælle deres Børn derom,

за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

så de slår deres Lid til Gud og ikke glemmer Guds Gerninger, men overholder hans Bud,

и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

ej slægter Fædrene på, en vanartet, stridig Slægt, hvis Hjerte ikke var fast, hvis Ånd var utro mod Gud

и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

- Efraims Børn var rustede Bueskytter, men svigted på Stridens Dag -

Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

Gudspagten holdt de ikke, de nægtede at følge hans Lov;

Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

hans Gerninger gik dem ad Glemme, de Undere, han lod dem skue.

и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

Han gjorde Undere for deres Fædre i Ægypten på Zoans Mark;

Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

han kløvede Havet og førte dem over, lod Vandet stå som en Vold;

Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

han ledede dem ved Skyen om Dagen, Natten igennem ved Ildens Skær;

И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.

han kløvede Klipper i Ørkenen, lod dem rigeligt drikke som af Strømme,

Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

han lod Bække rinde af Klippen og Vand strømme ned som Floder.

Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

Men de blev ved at synde imod ham og vække den Højestes Vrede i Ørkenen;

Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

de fristede Gud i Hjertet og krævede Mad til at stille Sulten,

Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

de talte mod Gud og sagde: "Kan Gud dække Bord i en Ørken?

И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Se, Klippen slog han, så Vand flød frem, og Bække vælded ud; mon han også kan give Brød og skaffe kød til sit Folk?"

Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

Det hørte HERREN, blev vred, der tændtes en Ild mod Jakob, ja Vrede kom op mod Israel,

Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

fordi de ikke troede Gud eller stolede på hans Frelse.

защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

Da bød han Skyerne oventil, lod Himlens Døre åbne

Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

og Manna regne på dem til Føde, han gav dem Himmelkorn;

и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

Mennesker spiste Englebrød, han sendte dem Mad at mætte sig med.

Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

Han rejste Østenvinden på Himlen, førte Søndenvinden frem ved sin Kraft;

Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

Kød lod han regne på dem som Støv og vingede Fugle som Havets Sand,

Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

lod dem falde midt i sin Lejr, rundt omkring sine Boliger;

направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

Og de spiste sig overmætte, hvad de ønskede, lod han dem få.

И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

Men før deres Attrå var stillet, mens Maden var i deres Mund,

Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

rejste Guds Vrede sig mod dem; han vog deres kraftige Mænd, fældede Israels Ynglinge.

и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

Og dog blev de ved at synde og troede ej på hans Undere.

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

Da lod han deres Dage svinde i Tomhed og endte brat deres År.

Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.

Når han vog dem, søgte de ham, vendte om og spurgte om Gud,

Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

kom i Hu, at Gud var deres Klippe, Gud den Allerhøjeste deres Genløser.

И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

De hyklede for ham med Munden, løj for ham med deres Tunge;

Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

deres Hjerter holdt ikke fast ved ham, hans Pagt var de ikke tro.

защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

Og dog er han barmhjertig, han tilgiver Misgerning, lægger ej øde, hans Vrede lagde sig Gang på Gang, han lod ikke sin Harme fuldt bryde frem;

Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

han kom i Hu, de var Kød, et Pust, der svinder og ej vender tilbage.

защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

Hvor tit stod de ham ikke imod i Ørkenen og voldte ham Sorg i det øde Land!

Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

De fristede alter Gud, de krænkede Israels Hellige;

Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

hans Hånd kom de ikke i Hu, de Dag han friede dem fra Fjenden,

Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

da han gjorde sine Tegn i Ægypten, sine Undere på Zoans Mark,

когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

forvandlede deres Floder til Blod, så de ej kunde drikke af Strømmene,

Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

sendte Myg imod dem, som åd dem, og Frøer, som lagde dem øde,

Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

gav Æderen, hvad de avlede, Græshoppen al deres Høst,

Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.

slog deres Vinstokke ned med Hagl, deres Morbærtræer med Frost,

Порази лозята им с град и черниците им — със слана.

prisgav Kvæget for Hagl og deres Hjorde for Lyn.

Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.

Han sendte sin Vredesglød mod dem, Harme, Vrede og Trængsel, en Sendefærd af Ulykkesengle;

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.

frit Løb gav han sin Vrede, skånede dem ikke for Døden, gav deres Liv til Pris for Pest;

Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

alt førstefødt i Ægypten slog han, Mandskraftens Førstegrøde i Kamiternes Telte,

Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

lod sit Folk bryde op som en Hjord, ledede dem som Kvæg i Ørkenen,

А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

ledede dem trygt, uden Frygt, mens Havet lukked sig over deres Fjender;

Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

han bragte dem til sit hellige Land, de Bjerge, hans højre vandt,

Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

drev Folkeslag bort foran dem, udskiftede ved Lod deres Land og lod Israels Stammer bo i deres Telte.

Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

Dog fristed og trodsede de Gud den Allerhøjeste og overholdt ikke hans Vidnesbyrd;

Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

de faldt fra, var troløse som deres Fædre, svigtede som en slappet Bue,

а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

de krænkede ham med deres Offerhøje, æggede ham med deres Gudebilleder.

И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

Det hørte Gud og blev vred følte højlig Lede ved Israel;

Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

han opgav sin Bolig i Silo, det Telt, hvor han boede blandt Mennesker;

и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

han gav sin Stolthed i Fangenskab, sin Herlighed i Fjendehånd,

и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.

prisgav sit Folk for Sværdet, blev vred på sin Arvelod;

Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

Ild fortærede dets unge Mænd, dets Jomfruer fik ej Bryllupssange,

Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

dets Præster faldt for Sværdet, dets Enker holdt ikke Klagefest.

Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

Da vågnede Herren som en, der har sovet, som en Helt, der er døvet af Vin;

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

han slog sine Fjender på Ryggen, gjorde dem evigt til Skamme.

И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

Men han fik Lede ved Josefs Telt, Efraims Stamme udvalgte han ikke;

И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

han udvalgte Judas Stamme, Zions Bjerg, som han elsker;

а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

han byggede sit Tempel himmelhøjt, grundfæstede det evigt som Jorden.

Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

Han udvalgte David, sin Tjener, og tog ham fra Fårenes Folde,

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

hentede ham fra de diende Dyr til at vogte Jakob, hans Folk, Israel, hans Arvelod;

доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

han vogtede dem med oprigtigt Hjerte, ledede dem med kyndig Hånd.

И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.