Psalms 77

(Til Sangmesteren. Til Jedutun. Af Asaf. En Salme.) Jeg råber, højt til Gud, og han hører mig,

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

jeg søger Herren på Nødens Dag, min Hånd er om Natten utrættet udrakt, min Sjæl vil ikke lade sig trøste;

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

jeg ihukommer Gud og stønner, jeg sukker, min Ånd vansmægter. - Sela.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Du holder mine Øjne vågne, jeg er urolig og målløs.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Jeg tænker på fordums dage, ihukommer længst henrundne År;

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

jeg gransker om Natten i Hjertet, grunder og ransager min Ånd.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Vil Herren bortstøde for evigt og aldrig mer vise Nåde,

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

er hans Miskundhed ude for stedse, hans Trofasthed omme for evigt og altid,

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

har Gud da glemt at ynkes, lukket sit Hjerte i Vrede? - Sela.

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Jeg sagde: Det er min Smerte; at den Højestes højre er ikke som før.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Jeg kommer HERRENs Gerninger i Hu, ja kommer dine fordums Undere i Hu.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Jeg tænker på al din Gerning og grunder over dine Værker.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Gud, din Vej var i Hellighed, hvo er en Gud så stor som Gud!

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Du er en Gud, som gør Undere, du gjorde din Vælde kendt blandt Folkene,

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

udøste dit Folk med din Arm, Jakobs og Josefs Sønner. - Sela.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Vandene så dig, Gud, Vandene så dig og vred sig i Angst, ja Dybet tog til at skælve;

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Skyerne udøste Vand, Skyhimlens Stemme gjaldede, dine Pile for hid og did;

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

din bragende Torden rullede, Lynene oplyste Jorderig, Jorden bæved og skjalv;

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

din Vej gik midt gennem Havet, din Sti gennem store Vande, dine Fodspor kendtes ikke.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Du førte dit Folk som en Hjord ved Moses's og Arons Hånd.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.