Matthew 26

Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:

І сталось, коли закінчив Ісус усі ці слова, Він сказав Своїм учням:

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Ви знаєте, що через два дні буде Пасха, і Людський Син буде виданий на розп'яття.

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

Тоді первосвященики, і книжники, і старші народу зібралися в домі первосвященика, званого Кайяфою,

и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;

і радилися, щоб підступом взяти Ісуса й забити.

но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.

І вони говорили: Та не в свято, щоб бува колотнеча в народі не сталась.

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

Коли ж Ісус був у Віфанії, у домі Симона прокаженого,

до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

підійшла одна жінка до Нього, маючи алябастрову пляшечку дорогоцінного мира, і вилила на Його голову, як сидів при столі Він.

А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?

Як побачили ж учні це, то обурилися та й сказали: Нащо таке марнотратство?

Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.

Бо дорого можна було б це продати, і віддати убогим.

Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.

Зрозумівши Ісус, промовив до них: Чого прикрість ви робите жінці? Вона ж добрий учинок зробила Мені.

Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.

Бо вбогих ви маєте завжди з собою, а Мене не постійно ви маєте.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.

Бо, виливши миро оце на тіло Моє, вона те вчинила на похорон Мій.

Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

Поправді кажу вам: де тільки оця Євангелія проповідувана буде в цілому світі, на пам'ятку їй буде сказане й те, що зробила вона!

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

Тоді один із Дванадцятьох, званий Юдою Іскаріотським, подався до первосвящеників,

Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.

і сказав: Що хочете дати мені, і я вам Його видам? І вони йому виплатили тридцять срібняків.

И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.

І він відтоді шукав слушного часу, щоб видати Його.

А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

А першого дня Опрісноків учні підійшли до Ісуса й сказали Йому: Де хочеш, щоб ми приготували пасху спожити Тобі?

Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.

А Він відказав: Ідіть до такого то в місто, і перекажіть йому: каже Вчитель: час Мій близький, справлю Пасху з Своїми учнями в тебе.

И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.

І учні зробили, як звелів їм Ісус, і зачали пасху готувати.

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.

А коли настав вечір, Він із дванадцятьма учнями сів за стіл.

И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

І, як вони споживали, Він сказав: Поправді кажу вам, що один із вас видасть Мене...

А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?

А вони засмутилися тяжко, і кожен із них став питати Його: Чи не я то, о Господи?

А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.

А Він відповів і промовив: Хто руку свою вмочить у миску зо Мною, той видасть Мене.

Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.

Людський Син справді йде, як про Нього написано; але горе тому чоловікові, що видасть Людського Сина! Було б краще йому, коли б той чоловік не родився!

А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.

Юда ж, зрадник Його, відповів і сказав: Чи не я то, Учителю? Відказав Він йому: Ти сказав...

И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.

Як вони ж споживали, Ісус узяв хліб, і поблагословив, поламав, і давав Своїм учням, і сказав: Прийміть, споживайте, це тіло Моє.

Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!

А взявши чашу, і подяку вчинивши, Він подав їм і сказав: Пийте з неї всі,

Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

бо це кров Моя Нового Заповіту, що за багатьох проливається на відпущення гріхів!

Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

Кажу ж вам, що віднині не питиму Я від оцього плоду виноградного аж до дня, коли з вами його новим питиму в Царстві Мого Отця.

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

А коли відспівали вони, то на гору Оливну пішли.

Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“

Промовляє тоді їм Ісус: Усі ви через Мене спокуситеся ночі цієї. Бо написано: Уражу пастиря, і розпорошаться вівці отари.

А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

По воскресенні ж Своїм Я вас випереджу в Галілеї.

А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!

А Петро відповів і сказав Йому: Якби й усі спокусились про Тебе, я не спокушуся ніколи.

Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

Промовив до нього Ісус: Поправді кажу тобі, що ночі цієї, перше ніж заспіває півень, відречешся ти тричі від Мене...

Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.

Говорить до Нього Петро: Коли б мені навіть умерти з Тобою, я не відречуся від Тебе! Так сказали й усі учні.

Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.

Тоді з ними приходить Ісус до місцевости, званої Гефсиманія, і промовляє до учнів: Посидьте ви тут, аж поки піду й помолюся отам.

И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.

І, взявши Петра й двох синів Зеведеєвих, зачав сумувати й тужити.

Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

Тоді промовляє до них: Обгорнена сумом смертельним душа Моя! Залишіться тут, і попильнуйте зо Мною...

И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

І, трохи далі пройшовши, упав Він долілиць, та молився й благав: Отче Мій, коли можна, нехай обмине ця чаша Мене... Та проте, не як Я хочу, а як Ти...

И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?

І, вернувшись до учнів, знайшов їх, що спали, і промовив Петрові: Отак, не змогли ви й однієї години попильнувати зо Мною?...

Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

Пильнуйте й моліться, щоб не впасти на спробу, бадьорий бо дух, але немічне тіло.

Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

Відійшовши ще вдруге, Він молився й благав: Отче Мій, як ця чаша не може минути Мене, щоб не пити її, нехай станеться воля Твоя!

И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.

І, прийшовши, ізнову знайшов їх, що спали, бо зважніли їм очі були.

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.

І, залишивши їх, знов пішов, і помолився втретє, те саме слово промовивши.

Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Потому приходить до учнів і їм промовляє: Ви ще далі спите й спочиваєте? Ось година наблизилась, і до рук грішникам виданий буде Син Людський...

Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

Уставайте, ходім, ось наблизився Мій зрадник!

И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.

І коли Він іще говорив, аж ось прийшов Юда, один із Дванадцятьох, а з ним люду багато від первосвящеників і старших народу з мечами та киями.

А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

А зрадник Його дав був знака їм, кажучи: Кого поцілую, то Він, беріть Його.

И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.

І зараз Він підійшов до Ісуса й сказав: Радій, Учителю! І поцілував Його.

А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.

Ісус же йому відказав: Чого, друже, прийшов ти? Тоді приступили та руки наклали на Ісуса, і схопили Його.

И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.

А ось один із тих, що з Ісусом були, витягнув руку, і меча свого вихопив та й рубонув раба первосвященика, і відтяв йому вухо.

Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.

Тоді промовляє до нього Ісус: Сховай свого меча в його місце, бо всі, хто візьме меча, від меча і загинуть.

Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Чи ти думаєш, що не можу тепер упросити Свого Отця, і Він дасть Мені зараз більше дванадцяти леґіонів Анголів?

Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?

Але як має збутись Писання, що так статися мусить?

В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.

Тієї години промовив Ісус до народу: Немов на розбійника вийшли з мечами та киями, щоб узяти Мене! Я щоденно у храмі сидів і навчав, і Мене не взяли ви.

Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Це ж сталось усе, щоб збулися писання пророків. Усі учні тоді залишили Його й повтікали...

А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

А вони схопили Ісуса, і повели до первосвященика Кайяфи, де зібралися книжники й старші.

А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

Петро ж здалека йшов услід за Ним аж до двору первосвященика, і, ввійшовши всередину, сів із службою, щоб бачити кінець.

А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,

А первосвященики та ввесь синедріон шукали на Ісуса неправдивого свідчення, щоб смерть заподіяти Йому,

но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:

і не знаходили, хоч кривосвідків багато підходило. Аж ось накінець з'явилися двоє,

Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

і сказали: Він говорив: Я можу зруйнувати храм Божий, і за три дні збудувати його.

Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

Тоді первосвященик устав і до Нього сказав: Ти нічого не відповідаєш на те, що свідчать супроти Тебе?

Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

Ісус же мовчав. І первосвященик сказав Йому: Заприсягаю Тебе Живим Богом, щоб нам Ти сказав, чи Христос Ти, Син Божий?

Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Промовляє до нього Ісус: Ти сказав... А навіть повім вам: відтепер ви побачите Людського Сина, що сидітиме праворуч сили Божої, і на хмарах небесних приходитиме!

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Тоді первосвященик роздер одежу свою та й сказав: Він богозневажив! Нащо нам іще свідки потрібні? Ось ви чули тепер Його богозневагу!

А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.

Як вам іздається? Вони ж відповіли та сказали: Повинен умерти!

Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:

Тоді стали плювати на обличчя Йому, та бити по щоках Його, інші ж киями били,

Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?

і казали: Пророкуй нам, Христе, хто то вдарив Тебе?...

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.

А Петро перед домом сидів на подвір'ї. І приступила до нього служниця одна та й сказала: І ти був з Ісусом Галілеянином!

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.

А він перед всіма відрікся, сказавши: Не відаю я, що ти кажеш...

И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.

А коли до воріт він підходив, побачила інша його та й сказала приявним там людям: Оцей був з Ісусом Назарянином!

А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

І він знову відрікся та став присягатись: Не знаю Цього Чоловіка!...

След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.

Підійшли ж трохи згодом присутні й сказали Петрові: І ти справді з отих, та й мова твоя виявляє тебе.

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.

Тоді він став клястись та божитись: Не знаю Цього Чоловіка! І заспівав півень хвилі тієї...

И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.

І згадав Петро сказане слово Ісусове: Перше ніж заспіває півень, відречешся ти тричі від Мене. І, вийшовши звідти, він гірко заплакав...