Matthew 27

А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.
А коли настав ранок, усі первосвященики й старші народу зібрали нараду супроти Ісуса, щоб Йому заподіяти смерть.
И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.
І, зв'язавши Його, повели, та й Понтію Пилату намісникові віддали.
Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
Тоді Юда, що видав Його, як побачив, що Його засудили, розкаявся, і вернув тридцять срібняків первосвященикам і старшим,
Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай.
та й сказав: Я згрішив, невинну кров видавши. Вони ж відказали: А нам що до того? Дивись собі сам...
И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.
І, кинувши в храм срібняки, відійшов, а потому пішов, та й повісився...
А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв.
А первосвященики, як взяли срібняки, то сказали: Цього не годиться покласти до сховку церковного, це ж бо заплата за кров.
И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци.
А порадившись, купили на них поле ганчарське, щоб мандрівників ховати,
Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива.
чому й зветься те поле полем крови аж до сьогодні.
Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: ?И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове,
Тоді справдилось те, що сказав був пророк Єремія, промовляючи: І взяли вони тридцять срібняків, заплату Оціненого, що Його оцінили сини Ізраїлеві,
и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“
і дали їх за поле ганчарське, як Господь наказав був мені.
А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си? А Иисус му каза: Ти казваш.
Ісус же став перед намісником. І намісник Його запитав і сказав: Чи Ти Цар Юдейський? Ісус же йому відказав: Ти кажеш.
И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
Коли ж первосвященики й старші Його винуватили, Він нічого на те не відказував.
Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб?
Тоді каже до Нього Пилат: Чи не чуєш, як багато на Тебе свідкують?
Но Той не му отговори на нито едно нещо, така че управителят се чудеше много.
А Він ні на одне слово йому не відказував, так що намісник був дуже здивований.
А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали.
Мав же намісник звичай відпускати на свято народові в'язня одного, котрого хотіли вони.
А тогава имаха един прочут затворник на име Варава.
Був тоді в'язень відомий, що звався Варавва.
И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос?
І, як зібрались вони, то сказав їм Пилат: Котрого бажаєте, щоб я вам відпустив: Варавву, чи Ісуса, що зветься Христос?
Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.
Бо він знав, що Його через заздрощі видали.
При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.
Коли ж він сидів на суддевім сидінні, його дружина прислала сказати йому: Нічого не май з отим Праведником, бо сьогодні вві сні я багато терпіла з-за Нього...
А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият.
А первосвященики й старші попідмовляли народ, щоб просити за Варавву, а Ісусові смерть заподіяти.
Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава.
Намісник тоді відповів і сказав їм: Котрого ж із двох ви бажаєте, щоб я вам відпустив? Вони ж відказали: Варавву.
Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!
Пилат каже до них: А що ж маю зробити з Ісусом, що зветься Христос? Усі закричали: Нехай розп'ятий буде!...
А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!
А намісник спитав: Яке ж зло Він зробив? Вони ж зачали ще сильніше кричати й казати: Нехай розп'ятий буде!
И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.
І, як побачив Пилат, що нічого не вдіє, а неспокій ще більший стається, набрав він води, та й перед народом умив свої руки й сказав: Я невинний у крові Його! Самі ви побачите...
А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!
А ввесь народ відповів і сказав: На нас Його кров і на наших дітей!...
Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.
Тоді відпустив їм Варавву, а Ісуса, збичувавши, він видав, щоб розп'ятий був.
После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина.
Тоді то намісникові вояки, до преторія взявши Ісуса, зібрали на Нього ввесь відділ.
И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.
І, роздягнувши Його, багряницю наділи на Нього.
И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!
І, сплівши з тернини вінка, поклали Йому на голову, а тростину в правицю Його. І, навколішки падаючи перед Ним, сміялися з Нього й казали: Радій, Царю Юдейський!
И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.
І, плювавши на Нього, хапали тростину, та й по голові Його били...
И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.
А коли назнущалися з Нього, зняли з Нього плаща, і зодягнули в одежу Його. І повели Його на розп'яття.
А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
А виходячи, стріли одного кірінеянина, Симон на ймення, його змусили нести для Нього хреста.
И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,
І, прибувши на місце, що зветься Голгофа, цебто сказати Череповище,
Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.
дали Йому пити вина, із гіркотою змішаного, та, покуштувавши, Він пити не схотів.
И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
А розп'явши Його, вони поділили одежу Його, кинувши жереба.
И седнаха там да Го пазят.
І, посідавши, стерегли Його там.
И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.
І напис провини Його помістили над Його головою: Це Ісус, Цар Юдейський.
Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.
Тоді розп'ято з Ним двох розбійників: одного праворуч, а одного ліворуч.
А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:
А хто побіч проходив, Його лихословили та головами своїми хитали,
Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.
і казали: Ти, що храма руйнуєш та за три дні будуєш, спаси Самого Себе! Коли Ти Божий Син, то зійди з хреста!
Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:
Так само ж і первосвященики з книжниками та старшими, насміхаючися, говорили:
Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.
Він інших спасав, а Самого Себе не може спасти! Коли Цар Він Ізраїлів, нехай зійде тепер із хреста, і ми повіримо Йому!
Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.
Покладав Він надію на Бога, нехай Той Його тепер визволить, якщо Він угодний Йому. Бо Він говорив: Я Син Божий...
Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.
Також насміхалися з Нього й розбійники, що з Ним були розп'яті.
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
А від години шостої аж до години дев'ятої темрява сталась по цілій землі!
А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
А коло години дев'ятої скрикнув Ісус гучним голосом, кажучи: Елі, Елі, лама савахтані? цебто: Боже Мій, Боже Мій, нащо Мене Ти покинув?...
Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.
Дехто ж із тих, що стояли там, це почули й казали, що Він кличе Іллю.
И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.
А один із них зараз побіг і взяв губку та, оцтом її наповнивши, настромив на тростину й давав Йому пити.
А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
Інші казали: Чекай но, побачмо, чи прийде Ілля визволяти Його.
А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.
А Ісус знову голосом гучним іскрикнув, і духа віддав...
И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
І ось завіса у храмі роздерлась надвоє від верху аж додолу, і земля потряслася, і зачали розпадатися скелі,
гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
і повідкривались гроби, і повставало багато тіл спочилих святих,
които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
а з гробів повиходивши, по Його воскресенні, до міста святого ввійшли, і багатьом із'явились.
А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!
А сотник та ті, що Ісуса з ним стерегли, як землетруса побачили, і те, що там сталося, налякалися дуже й казали: Він був справді Син Божий!
Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;
Було там багато й жінок, що дивилися здалека, і що за Ісусом прийшли з Галілеї, і Йому прислуговували.
сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
Між ними була Марія Магдалина, і Марія, мати Якова й Йосипа, і мати синів Зеведеєвих.
А когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
А коли настав вечір, то прийшов муж багатий із Ариматеї, на ім'я Йосип, що й сам був навчався в Ісуса.
Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
Він прийшов до Пилата й просив тіла Ісусового. Пилат ізвелів тоді видати.
Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница
І взяв Йосип Ісусове тіло, обгорнув його плащаницею чистою,
и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.
і поклав його в гробі новому своїм, що був висік у скелі. До дверей гробових привалив він великого каменя, та й відійшов.
А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
Була ж там Марія Магдалина та інша Марія, що сиділи насупроти гробу.
И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:
А наступного дня, що за п'ятницею, до Пилата зібралися первосвященики та фарисеї,
Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.
і сказали: Пригадали ми, пане, собі, що обманець отой, як живий іще був, то сказав: По трьох днях Я воскресну.
Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
Звели ж гріб стерегти аж до третього дня, щоб учні Його не прийшли, та й не вкрали Його, і не сказали народові: Він із мертвих воскрес! І буде остання обмана гірша за першу...
Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.
Відказав їм Пилат: Сторожу ви маєте, ідіть, забезпечте, як знаєте.
И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.
І вони відійшли, і, запечатавши каменя, біля гробу сторожу поставили.