Matthew 26

І сталось, коли закінчив Ісус усі ці слова, Він сказав Своїм учням:

Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:

Ви знаєте, що через два дні буде Пасха, і Людський Син буде виданий на розп'яття.

Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Тоді первосвященики, і книжники, і старші народу зібралися в домі первосвященика, званого Кайяфою,

Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

і радилися, щоб підступом взяти Ісуса й забити.

и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;

І вони говорили: Та не в свято, щоб бува колотнеча в народі не сталась.

но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.

Коли ж Ісус був у Віфанії, у домі Симона прокаженого,

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

підійшла одна жінка до Нього, маючи алябастрову пляшечку дорогоцінного мира, і вилила на Його голову, як сидів при столі Він.

до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

Як побачили ж учні це, то обурилися та й сказали: Нащо таке марнотратство?

А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?

Бо дорого можна було б це продати, і віддати убогим.

Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.

Зрозумівши Ісус, промовив до них: Чого прикрість ви робите жінці? Вона ж добрий учинок зробила Мені.

Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.

Бо вбогих ви маєте завжди з собою, а Мене не постійно ви маєте.

Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.

Бо, виливши миро оце на тіло Моє, вона те вчинила на похорон Мій.

Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.

Поправді кажу вам: де тільки оця Євангелія проповідувана буде в цілому світі, на пам'ятку їй буде сказане й те, що зробила вона!

Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

Тоді один із Дванадцятьох, званий Юдою Іскаріотським, подався до первосвящеників,

Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

і сказав: Що хочете дати мені, і я вам Його видам? І вони йому виплатили тридцять срібняків.

Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.

І він відтоді шукав слушного часу, щоб видати Його.

И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.

А першого дня Опрісноків учні підійшли до Ісуса й сказали Йому: Де хочеш, щоб ми приготували пасху спожити Тобі?

А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

А Він відказав: Ідіть до такого то в місто, і перекажіть йому: каже Вчитель: час Мій близький, справлю Пасху з Своїми учнями в тебе.

Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.

І учні зробили, як звелів їм Ісус, і зачали пасху готувати.

И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.

А коли настав вечір, Він із дванадцятьма учнями сів за стіл.

И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.

І, як вони споживали, Він сказав: Поправді кажу вам, що один із вас видасть Мене...

И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

А вони засмутилися тяжко, і кожен із них став питати Його: Чи не я то, о Господи?

А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?

А Він відповів і промовив: Хто руку свою вмочить у миску зо Мною, той видасть Мене.

А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.

Людський Син справді йде, як про Нього написано; але горе тому чоловікові, що видасть Людського Сина! Було б краще йому, коли б той чоловік не родився!

Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.

Юда ж, зрадник Його, відповів і сказав: Чи не я то, Учителю? Відказав Він йому: Ти сказав...

А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.

Як вони ж споживали, Ісус узяв хліб, і поблагословив, поламав, і давав Своїм учням, і сказав: Прийміть, споживайте, це тіло Моє.

И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.

А взявши чашу, і подяку вчинивши, Він подав їм і сказав: Пийте з неї всі,

Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!

бо це кров Моя Нового Заповіту, що за багатьох проливається на відпущення гріхів!

Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

Кажу ж вам, що віднині не питиму Я від оцього плоду виноградного аж до дня, коли з вами його новим питиму в Царстві Мого Отця.

Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

А коли відспівали вони, то на гору Оливну пішли.

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

Промовляє тоді їм Ісус: Усі ви через Мене спокуситеся ночі цієї. Бо написано: Уражу пастиря, і розпорошаться вівці отари.

Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“

По воскресенні ж Своїм Я вас випереджу в Галілеї.

А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

А Петро відповів і сказав Йому: Якби й усі спокусились про Тебе, я не спокушуся ніколи.

А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!

Промовив до нього Ісус: Поправді кажу тобі, що ночі цієї, перше ніж заспіває півень, відречешся ти тричі від Мене...

Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

Говорить до Нього Петро: Коли б мені навіть умерти з Тобою, я не відречуся від Тебе! Так сказали й усі учні.

Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.

Тоді з ними приходить Ісус до місцевости, званої Гефсиманія, і промовляє до учнів: Посидьте ви тут, аж поки піду й помолюся отам.

Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.

І, взявши Петра й двох синів Зеведеєвих, зачав сумувати й тужити.

И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.

Тоді промовляє до них: Обгорнена сумом смертельним душа Моя! Залишіться тут, і попильнуйте зо Мною...

Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

І, трохи далі пройшовши, упав Він долілиць, та молився й благав: Отче Мій, коли можна, нехай обмине ця чаша Мене... Та проте, не як Я хочу, а як Ти...

И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

І, вернувшись до учнів, знайшов їх, що спали, і промовив Петрові: Отак, не змогли ви й однієї години попильнувати зо Мною?...

И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?

Пильнуйте й моліться, щоб не впасти на спробу, бадьорий бо дух, але немічне тіло.

Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

Відійшовши ще вдруге, Він молився й благав: Отче Мій, як ця чаша не може минути Мене, щоб не пити її, нехай станеться воля Твоя!

Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

І, прийшовши, ізнову знайшов їх, що спали, бо зважніли їм очі були.

И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.

І, залишивши їх, знов пішов, і помолився втретє, те саме слово промовивши.

И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.

Потому приходить до учнів і їм промовляє: Ви ще далі спите й спочиваєте? Ось година наблизилась, і до рук грішникам виданий буде Син Людський...

Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Уставайте, ходім, ось наблизився Мій зрадник!

Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

І коли Він іще говорив, аж ось прийшов Юда, один із Дванадцятьох, а з ним люду багато від первосвящеників і старших народу з мечами та киями.

И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.

А зрадник Його дав був знака їм, кажучи: Кого поцілую, то Він, беріть Його.

А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

І зараз Він підійшов до Ісуса й сказав: Радій, Учителю! І поцілував Його.

И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.

Ісус же йому відказав: Чого, друже, прийшов ти? Тоді приступили та руки наклали на Ісуса, і схопили Його.

А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.

А ось один із тих, що з Ісусом були, витягнув руку, і меча свого вихопив та й рубонув раба первосвященика, і відтяв йому вухо.

И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.

Тоді промовляє до нього Ісус: Сховай свого меча в його місце, бо всі, хто візьме меча, від меча і загинуть.

Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.

Чи ти думаєш, що не можу тепер упросити Свого Отця, і Він дасть Мені зараз більше дванадцяти леґіонів Анголів?

Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Але як має збутись Писання, що так статися мусить?

Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?

Тієї години промовив Ісус до народу: Немов на розбійника вийшли з мечами та киями, щоб узяти Мене! Я щоденно у храмі сидів і навчав, і Мене не взяли ви.

В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.

Це ж сталось усе, щоб збулися писання пророків. Усі учні тоді залишили Його й повтікали...

Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

А вони схопили Ісуса, і повели до первосвященика Кайяфи, де зібралися книжники й старші.

А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

Петро ж здалека йшов услід за Ним аж до двору первосвященика, і, ввійшовши всередину, сів із службою, щоб бачити кінець.

А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

А первосвященики та ввесь синедріон шукали на Ісуса неправдивого свідчення, щоб смерть заподіяти Йому,

А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,

і не знаходили, хоч кривосвідків багато підходило. Аж ось накінець з'явилися двоє,

но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:

і сказали: Він говорив: Я можу зруйнувати храм Божий, і за три дні збудувати його.

Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

Тоді первосвященик устав і до Нього сказав: Ти нічого не відповідаєш на те, що свідчать супроти Тебе?

Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

Ісус же мовчав. І первосвященик сказав Йому: Заприсягаю Тебе Живим Богом, щоб нам Ти сказав, чи Христос Ти, Син Божий?

Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

Промовляє до нього Ісус: Ти сказав... А навіть повім вам: відтепер ви побачите Людського Сина, що сидітиме праворуч сили Божої, і на хмарах небесних приходитиме!

Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Тоді первосвященик роздер одежу свою та й сказав: Він богозневажив! Нащо нам іще свідки потрібні? Ось ви чули тепер Його богозневагу!

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Як вам іздається? Вони ж відповіли та сказали: Повинен умерти!

А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.

Тоді стали плювати на обличчя Йому, та бити по щоках Його, інші ж киями били,

Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:

і казали: Пророкуй нам, Христе, хто то вдарив Тебе?...

Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?

А Петро перед домом сидів на подвір'ї. І приступила до нього служниця одна та й сказала: І ти був з Ісусом Галілеянином!

А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.

А він перед всіма відрікся, сказавши: Не відаю я, що ти кажеш...

А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.

А коли до воріт він підходив, побачила інша його та й сказала приявним там людям: Оцей був з Ісусом Назарянином!

И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.

І він знову відрікся та став присягатись: Не знаю Цього Чоловіка!...

А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

Підійшли ж трохи згодом присутні й сказали Петрові: І ти справді з отих, та й мова твоя виявляє тебе.

След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.

Тоді він став клястись та божитись: Не знаю Цього Чоловіка! І заспівав півень хвилі тієї...

Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.

І згадав Петро сказане слово Ісусове: Перше ніж заспіває півень, відречешся ти тричі від Мене. І, вийшовши звідти, він гірко заплакав...

И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.