Matthew 27

А коли настав ранок, усі первосвященики й старші народу зібрали нараду супроти Ісуса, щоб Йому заподіяти смерть.
А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.
І, зв'язавши Його, повели, та й Понтію Пилату намісникові віддали.
И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.
Тоді Юда, що видав Його, як побачив, що Його засудили, розкаявся, і вернув тридцять срібняків первосвященикам і старшим,
Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
та й сказав: Я згрішив, невинну кров видавши. Вони ж відказали: А нам що до того? Дивись собі сам...
Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай.
І, кинувши в храм срібняки, відійшов, а потому пішов, та й повісився...
И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.
А первосвященики, як взяли срібняки, то сказали: Цього не годиться покласти до сховку церковного, це ж бо заплата за кров.
А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв.
А порадившись, купили на них поле ганчарське, щоб мандрівників ховати,
И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци.
чому й зветься те поле полем крови аж до сьогодні.
Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива.
Тоді справдилось те, що сказав був пророк Єремія, промовляючи: І взяли вони тридцять срібняків, заплату Оціненого, що Його оцінили сини Ізраїлеві,
Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: ?И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове,
і дали їх за поле ганчарське, як Господь наказав був мені.
и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“
Ісус же став перед намісником. І намісник Його запитав і сказав: Чи Ти Цар Юдейський? Ісус же йому відказав: Ти кажеш.
А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си? А Иисус му каза: Ти казваш.
Коли ж первосвященики й старші Його винуватили, Він нічого на те не відказував.
И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
Тоді каже до Нього Пилат: Чи не чуєш, як багато на Тебе свідкують?
Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб?
А Він ні на одне слово йому не відказував, так що намісник був дуже здивований.
Но Той не му отговори на нито едно нещо, така че управителят се чудеше много.
Мав же намісник звичай відпускати на свято народові в'язня одного, котрого хотіли вони.
А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали.
Був тоді в'язень відомий, що звався Варавва.
А тогава имаха един прочут затворник на име Варава.
І, як зібрались вони, то сказав їм Пилат: Котрого бажаєте, щоб я вам відпустив: Варавву, чи Ісуса, що зветься Христос?
И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос?
Бо він знав, що Його через заздрощі видали.
Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.
Коли ж він сидів на суддевім сидінні, його дружина прислала сказати йому: Нічого не май з отим Праведником, бо сьогодні вві сні я багато терпіла з-за Нього...
При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.
А первосвященики й старші попідмовляли народ, щоб просити за Варавву, а Ісусові смерть заподіяти.
А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият.
Намісник тоді відповів і сказав їм: Котрого ж із двох ви бажаєте, щоб я вам відпустив? Вони ж відказали: Варавву.
Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава.
Пилат каже до них: А що ж маю зробити з Ісусом, що зветься Христос? Усі закричали: Нехай розп'ятий буде!...
Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!
А намісник спитав: Яке ж зло Він зробив? Вони ж зачали ще сильніше кричати й казати: Нехай розп'ятий буде!
А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!
І, як побачив Пилат, що нічого не вдіє, а неспокій ще більший стається, набрав він води, та й перед народом умив свої руки й сказав: Я невинний у крові Його! Самі ви побачите...
И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.
А ввесь народ відповів і сказав: На нас Його кров і на наших дітей!...
А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!
Тоді відпустив їм Варавву, а Ісуса, збичувавши, він видав, щоб розп'ятий був.
Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.
Тоді то намісникові вояки, до преторія взявши Ісуса, зібрали на Нього ввесь відділ.
После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина.
І, роздягнувши Його, багряницю наділи на Нього.
И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.
І, сплівши з тернини вінка, поклали Йому на голову, а тростину в правицю Його. І, навколішки падаючи перед Ним, сміялися з Нього й казали: Радій, Царю Юдейський!
И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!
І, плювавши на Нього, хапали тростину, та й по голові Його били...
И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.
А коли назнущалися з Нього, зняли з Нього плаща, і зодягнули в одежу Його. І повели Його на розп'яття.
И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.
А виходячи, стріли одного кірінеянина, Симон на ймення, його змусили нести для Нього хреста.
А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
І, прибувши на місце, що зветься Голгофа, цебто сказати Череповище,
И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,
дали Йому пити вина, із гіркотою змішаного, та, покуштувавши, Він пити не схотів.
Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.
А розп'явши Його, вони поділили одежу Його, кинувши жереба.
И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
І, посідавши, стерегли Його там.
И седнаха там да Го пазят.
І напис провини Його помістили над Його головою: Це Ісус, Цар Юдейський.
И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.
Тоді розп'ято з Ним двох розбійників: одного праворуч, а одного ліворуч.
Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.
А хто побіч проходив, Його лихословили та головами своїми хитали,
А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:
і казали: Ти, що храма руйнуєш та за три дні будуєш, спаси Самого Себе! Коли Ти Божий Син, то зійди з хреста!
Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.
Так само ж і первосвященики з книжниками та старшими, насміхаючися, говорили:
Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:
Він інших спасав, а Самого Себе не може спасти! Коли Цар Він Ізраїлів, нехай зійде тепер із хреста, і ми повіримо Йому!
Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.
Покладав Він надію на Бога, нехай Той Його тепер визволить, якщо Він угодний Йому. Бо Він говорив: Я Син Божий...
Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.
Також насміхалися з Нього й розбійники, що з Ним були розп'яті.
Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.
А від години шостої аж до години дев'ятої темрява сталась по цілій землі!
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
А коло години дев'ятої скрикнув Ісус гучним голосом, кажучи: Елі, Елі, лама савахтані? цебто: Боже Мій, Боже Мій, нащо Мене Ти покинув?...
А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Дехто ж із тих, що стояли там, це почули й казали, що Він кличе Іллю.
Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.
А один із них зараз побіг і взяв губку та, оцтом її наповнивши, настромив на тростину й давав Йому пити.
И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.
Інші казали: Чекай но, побачмо, чи прийде Ілля визволяти Його.
А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
А Ісус знову голосом гучним іскрикнув, і духа віддав...
А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.
І ось завіса у храмі роздерлась надвоє від верху аж додолу, і земля потряслася, і зачали розпадатися скелі,
И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
і повідкривались гроби, і повставало багато тіл спочилих святих,
гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
а з гробів повиходивши, по Його воскресенні, до міста святого ввійшли, і багатьом із'явились.
които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
А сотник та ті, що Ісуса з ним стерегли, як землетруса побачили, і те, що там сталося, налякалися дуже й казали: Він був справді Син Божий!
А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!
Було там багато й жінок, що дивилися здалека, і що за Ісусом прийшли з Галілеї, і Йому прислуговували.
Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;
Між ними була Марія Магдалина, і Марія, мати Якова й Йосипа, і мати синів Зеведеєвих.
сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
А коли настав вечір, то прийшов муж багатий із Ариматеї, на ім'я Йосип, що й сам був навчався в Ісуса.
А когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
Він прийшов до Пилата й просив тіла Ісусового. Пилат ізвелів тоді видати.
Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
І взяв Йосип Ісусове тіло, обгорнув його плащаницею чистою,
Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница
і поклав його в гробі новому своїм, що був висік у скелі. До дверей гробових привалив він великого каменя, та й відійшов.
и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.
Була ж там Марія Магдалина та інша Марія, що сиділи насупроти гробу.
А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
А наступного дня, що за п'ятницею, до Пилата зібралися первосвященики та фарисеї,
И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:
і сказали: Пригадали ми, пане, собі, що обманець отой, як живий іще був, то сказав: По трьох днях Я воскресну.
Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.
Звели ж гріб стерегти аж до третього дня, щоб учні Його не прийшли, та й не вкрали Його, і не сказали народові: Він із мертвих воскрес! І буде остання обмана гірша за першу...
Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
Відказав їм Пилат: Сторожу ви маєте, ідіть, забезпечте, як знаєте.
Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.
І вони відійшли, і, запечатавши каменя, біля гробу сторожу поставили.
И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.