II Samuel 22

David kvad denne sang for Herren den dag da Herren hadde utfridd ham av alle hans fienders hånd og av Sauls hånd.

И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

Og han sa: Herren er min klippe og min festning og min redder,

И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.

min klippefaste Gud, som jeg setter min lit til, mitt skjold og min frelses horn, min borg og min tilflukt, min frelser; fra vold frelser du mig.

Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител — Ти ме избавяш от насилие.

Jeg påkaller den Høilovede, Herren, og blir frelst fra mine fiender.

Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

Dødens bølger omspente mig, fordervelsens strømmer forferdet mig.

Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

Dødsrikets rep omgav mig, dødens snarer overfalt mig.

Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

I min trengsel påkalte jeg Herren, og jeg ropte til min Gud; han hørte fra sitt tempel min røst, og mitt skrik kom for hans ører.

В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.

Da rystet og bevet jorden, himmelens grunnvoller skalv, og de rystet; for hans vrede var optendt.

Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

Det steg røk op av hans nese, og fortærende ild fra hans munn; glør brente ut av ham.

Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

Og han bøide himmelen og steg ned, og det var mørke under hans føtter.

Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

Og han fór på kjeruber og fløi, og han lot sig se på vindens vinger.

Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.

Og han gjorde mørke til skjul rundt omkring sig, vannmasser, tykke skyer.

Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.

Frem av glansen foran ham brente gloende kull.

От блясъка пред Него се разпалиха огнени въглени.

Herren tordnet fra himmelen, den Høieste lot sin røst høre.

ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.

Og han utsendte piler og spredte dem omkring - lyn og forvirret dem.

Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица — и ги обърка.

Da kom havets strømmer til syne; jordens grunnvoller blev avdekket ved Herrens trusel, for hans neses åndepust.

Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му.

Han rakte sin hånd ut fra det høie, han grep mig; han drog mig op av store vann.

Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

Han fridde mig ut fra min sterke fiende, fra mine avindsmenn; for de var mig for mektige.

Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен.

De overfalt mig på min motgangs dag; men Herren blev min støtte.

Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

Og han førte mig ut i fritt rum; han frelste mig, for han hadde behag i mig.

И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, han betalte mig efter mine henders renhet.

ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

For jeg tok vare på Herrens veier og vek ikke i ondskap fra min Gud;

защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие;

for alle hans lover hadde jeg for øie, og fra hans bud vek jeg ikke,

защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му — не се отдалечих от тях;

og jeg var ulastelig for ham og voktet mig vel for min synd.

и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

Og Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, efter min renhet for hans øine.

И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата ми пред очите Му.

Mot den fromme viser du dig from, mot den rettvise stridsmann viser du dig rettvis,

Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

mot den rene viser du dig ren, mot den forvendte viser du dig vrang.

към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

Elendige folk frelser du, men dine øine er mot de overmodige; dem fornedrer du.

И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш.

For du er mitt lys, Herre, og Herren opklarer mitt mørke.

Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми.

For ved dig stormer jeg løs på fiendeskarer, ved min Gud springer jeg over murer.

Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

Gud, hans vei er fullkommen; Herrens ord er rent, han er et skjold for alle dem som setter sin lit til ham.

Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

For hvem er Gud foruten Herren, og hvem er en klippe foruten vår Gud?

Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог?

Gud, han er mitt sterke vern og leder den ulastelige på hans vei.

Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми.

Han gir ham føtter likesom hindene og stiller mig på mine høider.

Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

Han oplærer mine hender til krig, så mine armer spenner kobberbuen.

Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък.

Og du gir mig din frelse til skjold, og din mildhet gjør mig stor.

И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи.

Du gjør rummet vidt for mine skritt under mig, og mine ankler vakler ikke.

Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

Jeg vil forfølge mine fiender og ødelegge dem, og jeg vender ikke tilbake før jeg har gjort ende på dem.

Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха.

Jeg gjør ende på dem og knuser dem, så de ikke kan reise sig; de faller under mine føtter.

Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми.

Og du omgjorder mig med kraft til krig, du bøier mine motstandere under mig.

И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

Og mine fiender lar du vende mig ryggen, mine avindsmenn utrydder jeg.

Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

De ser sig om, men der er ingen frelser - efter Herren, men han svarer dem ikke.

Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

Og jeg knuser dem som jordens støv; jeg sønderknuser dem, tramper dem ned som søle på gatene.

И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал.

Og du redder mig fra mitt folks kamper, du bevarer mig til å være hode for hedninger; folkeferd som jeg ikke kjenner, tjener mig.

И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува.

Fremmede kryper for mig; bare de hører om mig, blir de mig lydige.

Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха.

Fremmede visner bort og går bevende ut av sine borger.

Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

Herren lever, og priset er min klippe, og ophøiet er min frelses klippefaste Gud,

Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми,

den Gud som gir mig hevn og legger folkeferd under mig,

Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

og som fører mig ut fra mine fiender; over mine motstandere ophøier du mig, fra voldsmannen redder du mig.

и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

Derfor vil jeg prise dig, Herre, blandt hedningene og lovsynge ditt navn.

Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея.

Han gjør frelsen stor for sin konge, og han gjør miskunnhet mot sin salvede, mot David og mot hans ætt til evig tid.

Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.