Job 41

Δυνασαι να συρης εξω τον Λευιαθαν δια αγκιστρου; η να περιδεσης την γλωσσαν αυτου με φορβιαν;

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Δυνασαι να βαλης χαλινον εις την ρινα αυτου; η να τρυπησης την σιαγονα αυτου με ακανθαν;

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Θελει πληθυνει προς σε ικεσιας; θελει σοι λαλησει μετα γλυκυτητος;

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Θελει καμει συνθηκην μετα σου; θελεις παρει αυτον δια δουλον παντοτεινον;

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Θελεις παιζει μετ αυτου ως μετα πτηνου; η θελεις δεσει αυτον δια τας θεραπαινας σου;

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Θελουσι καμει οι φιλοι συμποσιον εξ αυτου; θελουσι μοιρασει αυτον μεταξυ των εμπορων;

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Δυνασαι να γεμισης το δερμα αυτου με βελη; η την κεφαλην αυτου με αλιευτικα καμακια;

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Βαλε την χειρα σου επ αυτον ενθυμηθητι τον πολεμον μη καμης πλεον τουτο.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Ιδου, η ελπις να πιαση τις αυτον ειναι ματαια δεν ηθελε μαλιστα εκπλαγη εις την θεωριαν αυτου;

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Ουδεις ειναι τοσον τολμηρος ωστε να εγειρη αυτον και τις δυναται να σταθη εμπροσθεν εμου;

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Τις προτερον εδωκεν εις εμε και να ανταποδοσω; τα υποκατω παντος του ουρανου ειναι εμου.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Δεν θελω σιωπησει τα μελη αυτου ουδε την δυναμιν ουδε την ευαρεστον αυτου συμμετριαν.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Τις να εξιχνιαση την επιφανειαν του ενδυματος αυτου; τις να εισελθη εντος των διπλων σιαγονων αυτου;

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Τις δυναται να ανοιξη τας πυλας του προσωπου αυτου; οι οδοντες αυτου κυκλω ειναι τρομεροι.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Αι ισχυραι ασπιδες αυτου ειναι το εγκαυχημα αυτου, συγκεκλεισμεναι ομου δια σφιγκτου σφραγισματος

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

η μια ενουται μετα της αλλης, ωστε ουδε αηρ δυναται να περαση δι αυτων

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

ειναι προσκεκολλημεναι η μια μετα της αλλης συνεχονται ουτως, ωστε δεν δυνανται να αποσπασθωσιν.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Εις τον πταρνισμον αυτου λαμπει φως, και οι οφθαλμοι αυτου ειναι ως τα βλεφαρα της αυγης.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Εκ του στοματος αυτου εξερχονται λαμπαδες καιομεναι και σπινθηρες πυρος εξακοντιζονται.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Εκ των μυκτηρων αυτου εξερχεται καπνος, ως εξ αγγειου κοχλαζοντος η λεβητος.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Η πνοη αυτου αναπτει ανθρακας, και φλοξ εξερχεται εκ του στοματος αυτου

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Εν τω τραχηλω αυτου κατοικει δυναμις, και τρομος προπορευεται εμπροσθεν αυτου.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Τα στρωματα της σαρκος αυτου ειναι συγκεκολλημενα ειναι στερεα επ αυτον δεν δυνανται να σαλευθωσιν.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Η καρδια αυτου ειναι στερεα ως λιθος σκληρα μαλιστα ως η κατω μυλοπετρα.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Οτε ανεγειρεται, φριττουσιν οι δυνατοι, και εκ του φοβου παραφρονουσιν.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Η ρομφαια του συναπαντωντος αυτον δεν δυναται να ανθεξη η λογχη, το δορυ, ουδε ο θωραξ.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Θεωρει τον σιδηρον ως αχυρον, τον χαλκον ως ξυλον σαθρον.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Τα βελη δεν δυνανται να τρεψωσιν αυτον εις φυγην αι πετραι της σφενδονης ειναι εις αυτον ως στυπιον.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Τα ακοντια λογιζονται ως στυπιον γελα εις το σεισμα της λογχης.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Οξεις λιθοι κοιτονται υποκατω αυτου υποστρονει τα αγκυλωτα σωματα επι πηλου.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Καμνει την αβυσσον ως λεβητα να κοχλαζη καθιστα την θαλασσαν ως σκευος μυρεψου.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Αφινει οπισω την πορειαν φωτεινην ηθελε τις υπολαβει την αβυσσον ως πολιαν.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Επι της γης δεν υπαρχει ομοιον αυτου, δεδημιουργημενον ουτως αφοβον.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Περιορα παντα τα υψηλα ειναι βασιλευς επι παντας τους υιους της υπερηφανιας.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.