Job 41

“Livyatan’ı çengelle çekebilir misin, Dilini halatla bağlayabilir misin?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Burnuna sazdan ip takabilir misin, Kancayla çenesini delebilir misin?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Yalvarıp yakarır mı sana, Tatlı tatlı konuşur mu?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Seninle antlaşma yapar mı, Onu ömür boyu köle edesin diye?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Kuşla oynar gibi onunla oynayabilir misin, Hizmetçilerin eğlensin diye ona tasma takabilir misin?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Balıkçılar onun üzerine pazarlık eder mi? Tüccarlar aralarında onu böler mi?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Derisini zıpkınlarla, Başını mızraklarla doldurabilir misin?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Elini üzerine koy da, çıkacak çıngarı gör, Bir daha yapmayacaksın bunu.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Onu yakalamak için umutlanma, Görünüşü bile insanın ödünü patlatır.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Onu uyandıracak kadar yürekli adam yoktur. Öyleyse benim karşımda kim durabilir?

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

[] Kim benden hesap vermemi isteyebilir? Göklerin altında ne varsa bana aittir.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

“Onun kolları, bacakları, Zorlu gücü, güzel yapısı hakkında Konuşmadan edemeyeceğim.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Onun giysisinin önünü kim açabilir? Kim onun iki katlı zırhını delebilir?

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Ağzının kapılarını açmaya kim yeltenebilir, Dehşet verici dişleri karşısında?

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Sımsıkı kenetlenmiştir Sırtındaki sıra sıra pullar,

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Öyle yakındır ki birbirine Aralarından hava bile geçmez.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Birbirlerine geçmişler, Yapışmış, ayrılmazlar.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Aksırması ışık saçar, Gözleri şafak gibi parıldar.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Ağzından alevler fışkırır, Kıvılcımlar saçılır.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Kaynayan kazandan, Yanan sazdan çıkan duman gibi Burnundan duman tüter.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Soluğu kömürleri tutuşturur, Alev çıkar ağzından.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Boynu güçlüdür, Dehşet önü sıra gider.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Etinin katmerleri birbirine yapışmış, Sertleşmiş üzerinde, kımıldamazlar.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Göğsü taş gibi serttir, Değirmenin alt taşı gibi sert.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Ayağa kalktı mı güçlüler dehşete düşer, Çıkardığı gürültüden ödleri patlar.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Üzerine gidildi mi ne kılıç işler, Ne mızrak, ne cirit, ne de kargı.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Demir saman gibi gelir ona, Tunç çürük odun gibi.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Oklar onu kaçırmaz, Anız gibi gelir ona sapan taşları.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Anız sayılır onun için topuzlar, Vınlayan palaya güler.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Keskin çömlek parçaları gibidir karnının altı, Düven gibi uzanır çamura.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Derin suları kaynayan kazan gibi fokurdatır, Denizi merhem çömleği gibi karıştırır.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Ardında parlak bir iz bırakır, İnsan enginin saçları ağarmış sanır.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Yeryüzünde bir eşi daha yoktur, Korkusuz bir yaratıktır.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Kendini büyük gören her varlığı aşağılar, Gururlu her varlığın kralı odur.”

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.