Job 41

Poţi tu să prinzi Leviatanul cu undiţa? Sau să -i legi limba cu o funie?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Îi vei putea petrece papura prin nări? Sau să -i străpungi cu un cîrlig falca?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Îţi va face el multe rugăminţi? Îţi va vorbi el cu un glas dulce?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Va face el un legămînt cu tine. ca să-ţi fie rob pe vecie?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Te vei juca tu cu el ca şi cu o pasăre? Îl vei lega tu, ca să-ţi înveseleşti fetele?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Fac pescarii negoţ cu el? Îl împart ei între negustori?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Îi vei acoperi pielea cu ţepuşe, şi capul cu căngi?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Ridică-ţi numai mîna împotriva lui, şi nu-ţi va mai veni gust să -l loveşti.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Iată că eşti înşelat în aşteptarea ta de a -l prinde: numai să -l vezi, şi cazi la pămînt!

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Nimeni nu este atît de îndrăzneţ ca să -l întărîte. Cine Mi s'ar împotrivi în faţă?

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Cui sînt dator, ca să -i plătesc? Supt cer totul este al Meu.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Vreau să mai vorbesc iarăş de mădularele lui, şi de tăria lui, şi de frumuseţea întocmirii lui.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Cine -i va putea ridica veşmîntul? Cine va putea pătrunde între fălcile lui?

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Cine va putea deschide porţile gurii lui? Şirurile dinţilor lui cît sînt de înspăimîntătoare!

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Scuturile lui măreţe şi puternice, sînt unite împreună ca printr'o pecete;

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

se ţin unul de altul, şi nici aerul n'ar putea trece printre ele.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Sînt ca nişte fraţi cari se îmbrăţişează, se apucă, şi rămîn nedespărţiţi.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Strănuturile lui fac să strălucească lumina; ochii lui sînt ca geana zorilor.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Din gura lui ţîşnesc flacări, scapără schintei de foc din ea.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Din nările lui iese fum, ca dintr'un vas care fierbe, ca dintr'o căldare fierbinte.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Suflarea lui aprinde cărbunii, şi gura lui aruncă flacări.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Tăria lui stă în grumaz, şi înaintea lui sare groaza.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Părţile lui cele cărnoase se ţin împreună, ca turnate pe el, neclintite.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Inima lui este tare ca piatra, tare ca piatra de moară care stă dedesupt.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Cînd se scoală el, tremură vitejii, şi spaima îi pune pe fugă.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Degeaba este lovit cu sabia; căci suliţa, săgeata şi pavăza nu folosesc la nimic.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Pentru el ferul este ca paiul, arama, ca lemnul putred.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Săgeata nu -l pune pe fugă, pietrele din praştie sînt ca pleava pentru el.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Nu vede în ghioagă decît un fir de pai, şi rîde la şuieratul săgeţilor.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Supt pîntecele lui sînt ţepi ascuţiţi: ai zice că este o grapă întinsă peste noroi.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Face să clocotească fundul mării ca un cazan, şi -l clatină ca pe un vas plin cu mir.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

În urmă el lasă o cărare luminoasă; şi adîncul pare ca pletele unui bătrîn.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Pe pămînt nimic nu -i este stăpîn; este făcut, ca să nu se teamă de nimic.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Priveşte cu dispreţ tot ce este înălţat, este împăratul celor mai mîndre dobitoace.``

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.