Job 41

Siehe, eines jeden Hoffnung wird betrogen: wird man nicht schon bei seinem Anblick niedergeworfen? Niemand ist so kühn, daß er ihn aufreize. Und wer ist es, der sich vor mein Angesicht stellen dürfte?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Wer hat mir zuvor gegeben? und ich werde ihm vergelten. Was unter dem ganzen Himmel ist, ist mein.

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Nicht schweigen will ich von seinen Gliedern und von seiner Kraftfülle und von der Schönheit seines Baues.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Wer deckte die Oberfläche seines Gewandes auf? In sein Doppelgebiß, wer dringt da hinein?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Wer tat die Pforte seines Angesichts auf? Der Kreis seiner Zähne ist ein Schrecken.

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Ein Stolz sind seine starken Schilder, jedes einzelne verschlossen mit festem Siegel.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Eines fügt sich ans andere, und keine Luft dringt dazwischen;

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Stück an Stück hangen sie fest zusammen, greifen ineinander und trennen sich nicht.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Sein Niesen strahlt Licht aus, und seine Augen sind gleich den Wimpern der Morgenröte.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Aus seinem Rachen gehen Fackeln, sprühen feurige Funken hervor.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Aus seinen Nüstern fährt Rauch, wie aus einem siedenden Topfe und Kessel.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Sein Hauch entzündet Kohlen, und eine Flamme fährt aus seinem Rachen.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

In seinem Halse wohnt Stärke, und die Angst hüpft vor ihm her.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Die Wampen seines Fleisches schließen an, sind ihm fest angegossen, unbeweglich.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Sein Herz ist hart wie Stein, und hart wie ein unterer Mühlstein.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Vor seinem Erheben fürchten sich Starke, vor Verzagtheit geraten sie außer sich.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Trifft man ihn mit dem Schwerte, es hält nicht stand, noch Speer, noch Wurfspieß, noch Harpune.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Das Eisen achtet er für Stroh, das Erz für faules Holz.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Der Pfeil jagt ihn nicht in die Flucht, Schleudersteine verwandeln sich ihm in Stoppeln.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Wie Stoppeln gilt ihm die Keule, und er verlacht das Sausen des Wurfspießes.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Unter ihm sind scharfe Scherben; einen Dreschschlitten breitet er hin auf den Schlamm.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Er macht die Tiefe sieden wie einen Topf, macht das Meer wie einen Salbenkessel.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Hinter ihm leuchtet der Pfad, man könnte die Tiefe für graues Haar halten.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Auf Erden ist keiner ihm gleich, der geschaffen ist ohne Furcht.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Alles Hohe sieht er an; er ist König über alle wilden Tiere.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.