Job 41

Kan du trække Krokodillen op med Krog og binde dens Tunge med Snøre?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Kan du mon stikke et Siv i dens Snude, bore en Krog igennem dens Kæber?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Mon den vil trygle dig længe og give dig gode Ord?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Mon den vil indgå en Pagt med dig, så du får den til Træl for evigt?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Han du mon lege med den som en Fugl og tøjre den for dine Pigebørn?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Falbyder Fiskerlauget den og stykker den ud mellem Sælgerne?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Mon du kan spække dens Hud med Kroge og med Harpuner dens Hoved?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Læg dog engang din Hånd på den! Du vil huske den Kamp og gør det ej mer.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Det Håb vilde blive til Skamme, alene ved Synet lå du der.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Ingen drister sig til at tirre den, hvem holder Stand imod den?

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Hvem møder den og slipper fra det hvem under hele Himlen?

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Jeg tier ej om dens Lemmer, hvor stærk den er, hvor smukt den er skabt.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Hvem har trukket dens Klædning af, trængt ind i dens dobbelte Panser?

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Hvem har åbnet dens Ansigts Døre? Rundt om dens Tænder er Rædsel.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Dens Ryg er Reder af Skjolde, dens Bryst er et Segl af Sten;

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

de sidder tæt ved hverandre, Luft kommer ikke ind derimellem;

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

de hænger fast ved hverandre, uadskilleligt griber de ind i hverandre.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Dens Nysen fremkalder strålende Lys, som Morgenrødens Øjenlåg er dens Øjne.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Ud af dens Gab farer Fakler, Ildgnister spruder der frem.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Em står ud af dens Næsebor som af en ophedet, kogende Kedel.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Dens Ånde tænder som glødende Kul, Luer står ud af dens Gab.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Styrken bor på dens Hals, og Angsten hopper foran den.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Tæt sidder Kødets Knuder, som støbt til Kroppen; de rokkes ikke;

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

fast som Sten er dens Hjerte støbt, fast som den nederste Møllesten.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Når den rejser sig, gyser Helte, fra Sans og Samling går de af Skræk.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Angriberens Sværd holder ikke Stand, ej Kastevåben, Spyd eller Pil.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Jern regner den kun for Halm og Kobber for trøsket Træ;

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Buens Søn slår den ikke på Flugt, Slyngens Sten bliver Strå for den,

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Stridskøllen regnes for Rør, den ler ad det svirrende Spyd.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

På Bugen er der skarpe Rande, dens Spor i Dyndet er som Tærskeslædens;

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Dybet får den i Kog som en Gryde, en Salvekedel gør den af Floden;

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

bag den er der en lysende Sti, Dybet synes som Sølverhår.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Dens Lige findes ikke på Jord, den er skabt til ikke at frygte.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Alt, hvad højt er, ræddes for den, den er Konge over alle stolte Dyr.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.