Proverbs 16

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА.

 En människa gör upp planer i sitt hjärta,  men från HERREN kommer vad tungan svarar.Ords. 19,21. Jer. 10,23.

Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.

 Var man tycker sina vägar vara goda,  men HERREN är den som prövar andarna.

Предавай делата си на ГОСПОДА, и намеренията ти ще се утвърдят.

 Befall dina verk åt HERREN,  så hava dina planer framgång.Ps. 37,5. 55,23. 1 Petr. 5,7.

ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния — за деня на злото.

 HERREN har gjort var sak för dess särskilda mål,  så ock den ogudaktige för olyckans dag.

Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан.

 En styggelse för HERREN är var högmodig man;  en sådan bliver förvisso icke ostraffad.Ords. 6,16 f. 11,21. 15,25.

С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

 Genom barmhärtighet och trofasthet försonas missgärning,  och genom HERRENS fruktan undflyr man det onda.

Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.

 Om en mans vägar behaga HERREN väl  så gör han ock hans fiender till hans vänner.

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

 Bättre är något litet med rättfärdighet  än stor vinning med orätt.Ps. 37,16. Ords. 15,16 f. 17,1. Tob. 12,8.

Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му.

 Människans hjärta tänker ut en väg,  men HERREN är den som styr hennes steg.Ords. 19,21. 20,24.

Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда.

 Gudasvar är på konungens läppar,  i domen felar icke hans mun.

Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело.

 Våg och rätt vägning äro från HERREN,  alla vikter i pungen äro hans verk.Ords 11,1. 20,10, 23.

Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда.

 En styggelse för konungar äro ogudaktiga gärningar,  ty genom rättfärdighet bliver tronen befäst.Ords. 20,28. 25,5. 29,4, 14. Vish. 6,1 f.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

 Rättfärdiga läppar behaga konungar väl,  Och den som talar vad rätt är, han bliver älskad.Ords. 22,11.

Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.

 Konungens vrede är dödens förebud,  men en vis man blidkar den.Ords. 20,2.

В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд.

 När konungen låter sitt ansikte lysa, är där liv,  och hans välbehag är såsom ett moln med vårregn.Ords. 19,12.

Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро.

 Långt bättre är att förvärva vishet än guld  förstånd är mer värt att förvärvas än silver.Job 28,15 f. Ords. 3,14 f. 8,10 f., 19.

Пътят на праведните е да се отклоняват от зло, и който пази пътя си, запазва душата си.

 De redligas väg är att fly det onda;  den som aktar på sin väg, han bevarar sitt liv.

Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.

 Stolthet går före undergång,  och högmod går före fall.Ords. 11,2. 18,12. Syr. 10,13 f.

По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите.

 Bättre är att vara ödmjuk bland de betryckta  än att utskifta byte med de högmodiga.

Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен.

 Den som aktar på ordet, han finner lycka,  och säll är den som förtröstar på HERREN.Ords. 13,13.

Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.

 Den som har ett vist hjärta, honom kallar man förståndig,  och där sötma är på läpparna hämtas mer lärdom.

Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.

 En livets källa är förståndet för den som äger det,  men oförnuftet är de oförnuftigas tuktan.Ords. 13,14.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

 Den vises hjärta gör hans mun förståndig  och lägger lärdom på hans läppar, allt mer och mer.

Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.

 Milda ord äro honungskakor;  de äro ljuvliga för själen och en läkedom för kroppen.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.

 Mången håller sin väg för den rätta,  men på sistone leder den dock till döden.Ords. 14,12.

Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.

 Arbetarens hunger hjälper honom att arbeta  ty hans egen mun driver på honom.

Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън.

 Fördärvlig är den människa som gräver gropar för att skada;  det är såsom brunne en eld på hennes läppar.Jak. 3,6.

Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

 En vrång människa kommer träta åstad,  och en örontasslare gör vänner oense.Ords. 18,6. 20,3.

Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.

 Den orättrådige förför sin nästa  och leder honom in på en väg som icke är god.Ords. 1,10,16.

Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото.

 Den som ser under lugg, han umgås med vrånga tankar;  den som biter ihop läpparna, han är färdig med något ont.Ords. 6,13. 10,10. Syr. 27,22 f.

Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

 En ärekrona äro grå hår;  den vinnes på rättfärdighetens väg.Ords. 20,29

Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си — от завоевател на град.

 Bättre är en tålmodig man än en stark,  och bättre den som styr sitt sinne än den som intager en stad.Ords. 14,17. 19,11.

Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.

 Lotten varder kastad i skötet,  men den faller alltid vart HERREN vill.