Proverbs 15

Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

 Ett mjukt svar stillar vrede,  men ett hårt ord kommer harm åstad.1 Sam. 25,23 f. Ords. 25,15.

Езикът на мъдрите украсява знание, а устата на безумните изригват глупост.

 De visas tunga meddelar god kunskap,  men dårars mun flödar över av oförnuft.Ords. 13,16.

Очите на ГОСПОДА са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

 HERRENS ögon äro överallt;  de giva akt på både onda och goda.Job 31,4. 34,21 f. Ords. 5,21.

Благият език е дърво на живот, а лъжливостта в него е съкрушение на духа.

 En saktmodig tunga är ett livets träd,  men en vrång tunga giver hjärtesår.

Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

 Den oförnuftige föraktar sin faders tuktan,  men den som tager vara på tillrättavisning, han varder klok.Ords. 12,1. 13,1,18.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на безбожния има разсипия.

 Den rättfärdiges hus gömmer stor rikedom,  men i de ogudaktigas vinning är olycka.Ords. 3,33.

Устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцата на безумните не правят така.

 De visas läppar strö ut kunskap,  men dårars hjärtan äro icke såsom sig bör.

Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

 De ogudaktigas offer är en styggelse för HERREN,  men de redligas bön behagar honom väl.Ords. 21,27. Jes. 1,11. Syr. 34,21 f.

Пътят на безбожния е мерзост за ГОСПОДА, а Той обича този, който следва правдата.

 En styggelse för HERREN är den ogudaktiges väg,  men den som far efter rättfärdighet, honom älskar han.Ords. 11,20.

Има тежко наказание за онзи, който оставя пътя; който мрази изобличение, ще умре.

 Svår tuktan drabbar den som övergiver vägen;  den som hatar tillrättavisning, han måste dö.

Шеол и Авадон са открити пред ГОСПОДА, колко повече сърцата на човешките синове!

 Dödsriket och avgrunden ligga uppenbara inför HERREN;  huru mycket mer då människornas hjärtan!Job 26.6. Hebr. 4,13.

Присмивателят не обича този, който го изобличава, нито отива при мъдрите.

 Bespottaren finner ej behag i tillrättavisning;  till dem som äro visa går han icke.Ords. 9,7 f.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

 Ett glatt hjärta gör ansiktet ljust,  men vid hjärtesorg är modet brutet.Ords. 17,22. 18,14.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се храни с глупост.

 Den förståndiges hjärta söker kunskap,  men dårars mun far med oförnuft.

Всички дни на наскърбения са зли, а весело сърце е непрекъснат празник.

 Den betryckte har aldrig en glad dag,  men ett gott mod är ett ständigt gästabud.

По-добре малко със страха от ГОСПОДА, отколкото голямо съкровище с безпокойство.

 Bättre är något litet med HERRENS fruktan  än en stor skatt med oro.Ps. 37,16. 39,7. Ords. 16,8. 17,1. Pred. 4,6. 5,11.

По-добрЕ постно ястие с любов, отколкото угоен вол с омраза.

 Bättre är ett fat kål med kärlek  än en gödd oxe med hat.Ords. 17,1.

Гневливият човек предизвиква раздори, а дълготърпеливият потушава кавгата.

 En snarsticken man uppväcker träta,  men en tålmodig man stillar kiv.Ords. 10,12. 26,21. 29,22.

Пътят на ленивия е като изплетен с тръни, а пътят на праведните е изравнен.

 Den lates stig är såsom iad av törne,  men de redliga hava en banad stig.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

 En vis son gör sin fader glädje,  och en dåraktig människa är den som föraktar sin moder.Ords. 10,1. 17,21, 25. 19,13. 29,3.

Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи право.

 I oförnuft har den vettlöse sin glädje,  men en förståndig man går sin väg rätt fram.Ords 10,23.

Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.

 Där rådplägning fattas varda planerna om intet,  men beståndande bliva de, där de rådvisa äro många.Ords 11,14. 24,6.

Човек има радост от отговора на устата си и дума на време — колко е добра!

 En man gläder sig, när hans mun kan giva svar;  ja, ett ord i sinom tid, det är gott.Ords. 25,11.

За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.

 Den förståndige vandrar livets väg uppåt,  Då att han undviker dödsriket därnere.

ГОСПОД съсипва дома на горделивите, а утвърждава междата на вдовицата.

 Den högmodiges hus rycker HERREN bort,  men änkans råmärke låter han stå fast.Luk. 1,51 f. 1 Petr. 5,6.

Замислите на злия са мерзост за ГОСПОДА, а угодните думи са чисти.

 För HERREN äro ondskans anslag en styggelse,  men milda ord rena.

Користолюбивият разсипва дома си, а който мрази подкупите, ще живее.

 Den som söker orätt vinning drager olycka över sitt hus,  men den som hatar mutor, han får leva.Pred. 7,8. Hab. 2,9.

Сърцето на праведния обмисля как да отговори, а устата на безбожните изригва зло.

 Den rättfärdiges hjärta betänker vad svaras bör,  men de ogudaktigas mun flödar över av onda ord.

ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

 HERREN är fjärran ifrån de ogudaktiga,  men de rättfärdigas bön hör han.Joh. 9,31.

Светлината на очите весели сърцето и добри вести освежават костите.

 En mild blick gör hjärtat glatt,  ett gott budskap giver märg åt benen.

Ухо, което слуша изобличението на живот, ще пребивава между мъдрите.

 Den vilkens öra hör på hälsosam tillrättavisning,  han skall få dväljas i de vises krets.

Който пренебрегва изобличение, презира душата си, а който слуша изобличение, придобива разум.

 Den som ej vill veta av tuktan frågar icke efter sitt liv,  men den som hör på tillrättavisning, han förvärvar förstånd.Job 9,21. Ords. 8,35 f.

Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.

 HERRENS fruktan är en tuktan till vishet,  och ödmjukhet går före ära.Ords. 16,18. 18,12. 22,4. 29,23. Apg. 14,22. 1 Petr. 1,6.