Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Canst thou draw out leviathan with an hook? or his tongue with a cord which thou lettest down?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Canst thou put an hook into his nose? or bore his jaw through with a thorn?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Will he make many supplications unto thee? will he speak soft words unto thee?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Will he make a covenant with thee? wilt thou take him for a servant for ever?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Wilt thou play with him as with a bird? or wilt thou bind him for thy maidens?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Shall the companions make a banquet of him? shall they part him among the merchants?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Canst thou fill his skin with barbed irons? or his head with fish spears?

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Lay thine hand upon him, remember the battle, do no more.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Behold, the hope of him is in vain: shall not one be cast down even at the sight of him?

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

None is so fierce that dare stir him up: who then is able to stand before me?

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Who hath prevented me, that I should repay him? whatsoever is under the whole heaven is mine.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

I will not conceal his parts, nor his power, nor his comely proportion.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Who can discover the face of his garment? or who can come to him with his double bridle?

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Who can open the doors of his face? his teeth are terrible round about.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

His scales are his pride, shut up together as with a close seal.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

One is so near to another, that no air can come between them.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

They are joined one to another, they stick together, that they cannot be sundered.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

By his neesings a light doth shine, and his eyes are like the eyelids of the morning.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Out of his mouth go burning lamps, and sparks of fire leap out.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Out of his nostrils goeth smoke, as out of a seething pot or caldron.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

His breath kindleth coals, and a flame goeth out of his mouth.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

In his neck remaineth strength, and sorrow is turned into joy before him.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

The flakes of his flesh are joined together: they are firm in themselves; they cannot be moved.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

His heart is as firm as a stone; yea, as hard as a piece of the nether millstone.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

When he raiseth up himself, the mighty are afraid: by reason of breakings they purify themselves.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

The sword of him that layeth at him cannot hold: the spear, the dart, nor the habergeon.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

He esteemeth iron as straw, and brass as rotten wood.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

The arrow cannot make him flee: slingstones are turned with him into stubble.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Darts are counted as stubble: he laugheth at the shaking of a spear.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Sharp stones are under him: he spreadeth sharp pointed things upon the mire.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

He maketh the deep to boil like a pot: he maketh the sea like a pot of ointment.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

He maketh a path to shine after him; one would think the deep to be hoary.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Upon earth there is not his like, who is made without fear.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

He beholdeth all high things: he is a king over all the children of pride.