Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Siehe, eines jeden Hoffnung wird betrogen: wird man nicht schon bei seinem Anblick niedergeworfen? Niemand ist so kühn, daß er ihn aufreize. Und wer ist es, der sich vor mein Angesicht stellen dürfte?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Wer hat mir zuvor gegeben? und ich werde ihm vergelten. Was unter dem ganzen Himmel ist, ist mein.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Nicht schweigen will ich von seinen Gliedern und von seiner Kraftfülle und von der Schönheit seines Baues.

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Wer deckte die Oberfläche seines Gewandes auf? In sein Doppelgebiß, wer dringt da hinein?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Wer tat die Pforte seines Angesichts auf? Der Kreis seiner Zähne ist ein Schrecken.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Ein Stolz sind seine starken Schilder, jedes einzelne verschlossen mit festem Siegel.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Eines fügt sich ans andere, und keine Luft dringt dazwischen;

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Stück an Stück hangen sie fest zusammen, greifen ineinander und trennen sich nicht.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Sein Niesen strahlt Licht aus, und seine Augen sind gleich den Wimpern der Morgenröte.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Aus seinem Rachen gehen Fackeln, sprühen feurige Funken hervor.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Aus seinen Nüstern fährt Rauch, wie aus einem siedenden Topfe und Kessel.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Sein Hauch entzündet Kohlen, und eine Flamme fährt aus seinem Rachen.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

In seinem Halse wohnt Stärke, und die Angst hüpft vor ihm her.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Die Wampen seines Fleisches schließen an, sind ihm fest angegossen, unbeweglich.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Sein Herz ist hart wie Stein, und hart wie ein unterer Mühlstein.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Vor seinem Erheben fürchten sich Starke, vor Verzagtheit geraten sie außer sich.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Trifft man ihn mit dem Schwerte, es hält nicht stand, noch Speer, noch Wurfspieß, noch Harpune.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Das Eisen achtet er für Stroh, das Erz für faules Holz.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Der Pfeil jagt ihn nicht in die Flucht, Schleudersteine verwandeln sich ihm in Stoppeln.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Wie Stoppeln gilt ihm die Keule, und er verlacht das Sausen des Wurfspießes.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Unter ihm sind scharfe Scherben; einen Dreschschlitten breitet er hin auf den Schlamm.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Er macht die Tiefe sieden wie einen Topf, macht das Meer wie einen Salbenkessel.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Hinter ihm leuchtet der Pfad, man könnte die Tiefe für graues Haar halten.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Auf Erden ist keiner ihm gleich, der geschaffen ist ohne Furcht.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Alles Hohe sieht er an; er ist König über alle wilden Tiere.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.