Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Kan du trække Krokodillen op med Krog og binde dens Tunge med Snøre?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Kan du mon stikke et Siv i dens Snude, bore en Krog igennem dens Kæber?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Mon den vil trygle dig længe og give dig gode Ord?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Mon den vil indgå en Pagt med dig, så du får den til Træl for evigt?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Han du mon lege med den som en Fugl og tøjre den for dine Pigebørn?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Falbyder Fiskerlauget den og stykker den ud mellem Sælgerne?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Mon du kan spække dens Hud med Kroge og med Harpuner dens Hoved?

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Læg dog engang din Hånd på den! Du vil huske den Kamp og gør det ej mer.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Det Håb vilde blive til Skamme, alene ved Synet lå du der.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Ingen drister sig til at tirre den, hvem holder Stand imod den?

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Hvem møder den og slipper fra det hvem under hele Himlen?

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Jeg tier ej om dens Lemmer, hvor stærk den er, hvor smukt den er skabt.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Hvem har trukket dens Klædning af, trængt ind i dens dobbelte Panser?

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Hvem har åbnet dens Ansigts Døre? Rundt om dens Tænder er Rædsel.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Dens Ryg er Reder af Skjolde, dens Bryst er et Segl af Sten;

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

de sidder tæt ved hverandre, Luft kommer ikke ind derimellem;

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

de hænger fast ved hverandre, uadskilleligt griber de ind i hverandre.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Dens Nysen fremkalder strålende Lys, som Morgenrødens Øjenlåg er dens Øjne.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Ud af dens Gab farer Fakler, Ildgnister spruder der frem.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Em står ud af dens Næsebor som af en ophedet, kogende Kedel.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Dens Ånde tænder som glødende Kul, Luer står ud af dens Gab.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Styrken bor på dens Hals, og Angsten hopper foran den.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Tæt sidder Kødets Knuder, som støbt til Kroppen; de rokkes ikke;

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

fast som Sten er dens Hjerte støbt, fast som den nederste Møllesten.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Når den rejser sig, gyser Helte, fra Sans og Samling går de af Skræk.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Angriberens Sværd holder ikke Stand, ej Kastevåben, Spyd eller Pil.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Jern regner den kun for Halm og Kobber for trøsket Træ;

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Buens Søn slår den ikke på Flugt, Slyngens Sten bliver Strå for den,

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Stridskøllen regnes for Rør, den ler ad det svirrende Spyd.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

På Bugen er der skarpe Rande, dens Spor i Dyndet er som Tærskeslædens;

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Dybet får den i Kog som en Gryde, en Salvekedel gør den af Floden;

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

bag den er der en lysende Sti, Dybet synes som Sølverhår.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Dens Lige findes ikke på Jord, den er skabt til ikke at frygte.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

Alt, hvad højt er, ræddes for den, den er Konge over alle stolte Dyr.