Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Není žádného tak smělého, kdo by jej zbudil, kdož tedy postaví se přede mnou?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Kdo mne čím předšel, abych se jemu odplacel? Cožkoli jest pode vším nebem, mé jest.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Nebudu mlčeti o údech jeho, a o síle výborného sformování jeho.

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Kdo odkryl svrchek oděvu jeho? S dvojitými udidly svými kdo k němu přistoupí?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Vrata úst jeho kdo otevře? Okolo zubů jeho jest hrůza.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Šupiny jeho pevné jako štítové sevřené velmi tuze.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Jedna druhé tak blízko jest, že ani vítr nevchází mezi ně.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Jedna druhé se přídrží, a nedělí se.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Od kýchání jeho zažžehá se světlo, a oči jeho jsou jako záře svitání.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Z úst jeho jako pochodně vycházejí, a jiskry ohnivé vyskakují.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Z chřípí jeho vychází dým, jako z kotla vroucího aneb hrnce.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Dýchání jeho uhlí rozpaluje, a plamen z úst jeho vychází.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

V šíji jeho přebývá síla, a před ním utíká žalost.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Kusové masa jeho drží se spolu; celistvé jest v něm, aniž se rozdrobuje.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Srdce jeho tuhé jest jako kámen, tak tuhé, jako úlomek zpodního žernovu.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Vyskýtání jeho bojí se nejsilnější, až se strachem i vyčišťují.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Meč stihající jej neostojí, ani kopí, šíp neb i pancíř.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Pokládá železo za plevy, ocel za dřevo shnilé.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Nezahání ho střela, v stéblo obrací se jemu kamení prakové.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Za stéblo počítá střelbu, a posmívá se šermování kopím.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Pod ním ostré střepiny, stele sobě na věci špičaté jako na blátě.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Působí, aby vřelo v hlubině jako v kotle, a kormoutilo se moře jako v moždíři.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Za sebou patrnou činí stezku, až sezdá, že propast má šediny.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Žádného není na zemi jemu podobného, aby tak učiněn byl bez strachu.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Cokoli vysokého jest, za nic pokládá, jest králem nade všemi šelmami.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.