Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Zalud je nadu u njega gojiti, na pogled njegov čovjek već pogiba.

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Junaka nema da njega razdraži, tko će mu se u lice suprotstavit'?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Tko se sukobi s njim i živ ostade? Pod nebesima tog čovjeka nema!

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Prešutjet neću njegove udove, ni silnu snagu, ni ljepotu stasa.

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Tko mu smije razodjenut' odjeću, tko li kroz dvostruk prodrijeti mu oklop?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Tko će mu ralje rastvorit' dvokrilne kad strah vlada oko zubi njegovih?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Hrbat mu je od ljuskavih štitova, zapečaćenih pečatom kamenim.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Jedni uz druge tako se sljubiše da među njima dah ne bi prošao.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Tako su čvrsto slijepljeni zajedno: priljubljeni, razdvojit' se ne mogu.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Kad kihne, svjetlost iz njega zapršti, poput zorinih vjeđa oči su mu.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Zublje plamsaju iz njegovih ralja, iskre ognjene iz njih se prosiplju.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Iz nozdrva mu sukljaju dimovi kao iz kotla što kipi na vatri.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Dah bi njegov zapalio ugljevlje, jer mu iz ralja plamenovi suču.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

U šiji leži sva snaga njegova, a ispred njega užas se prostire.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Kad se ispravi, zastrepe valovi i prema morskoj uzmiču pučini.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Poput pećine srce mu je tvrdo, poput mlinskoga kamena otporno.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Pregibi tusta mesa srasli su mu, čvrsti su kao da su saliveni.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Zgodi li ga mač, od njeg se odbije, tako i koplje, sulica i strijela.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Poput slame je za njega željezo, mjed je k'o drvo iscrvotočeno.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

On ne uzmiče od strelice s luka, stijenje iz praćke na nj k'o pljeva pada.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

K'o slamčica je toljaga za njega, koplju se smije kad zazviždi nad njim.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Crepovlje oštro ima na trbuhu i blato njime ore k'o drljačom.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Pod njim vrtlog sav k'o lonac uskipi, uspjeni more k'o pomast u kotlu.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Za sobom svijetlu ostavlja on brazdu, regbi, bijelo runo bezdan prekriva.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Ništa slično na zemlji ne postoji i niti je tko tako neustrašiv.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

I na najviše on s visoka gleda, kralj je svakome, i najponosnijim."

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.