Job 41

Тож надія твоя неправдива, на сам вигляд його упадеш.

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Нема смільчака, щоб його він збудив, а хто ж перед обличчям Моїм зможе стати?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Хто вийде навпроти Мене й буде цілий? Що під небом усім це Моє!

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Не буду мовчати про члени його, про стан його сили й красу його складу.

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Хто відкриє поверхню одежі його? Хто підійде коли до двійних його щелепів?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Двері обличчя його хто відчинить? Навколо зубів його жах!

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Його спина канали щитів, поєднання їх крем'яная печать.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Одне до одного доходить, а вітер між ними не пройде.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Одне до одного притверджені, сполучені, і не відділяться.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Його чхання засвічує світло, а очі його як повіки зорі світової!

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Бухає полум'я з пащі його, вириваються іскри огненні!

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Із ніздер його валить дим, немов з того горшка, що кипить та біжить.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Його подих розпалює вугіль, і бухає полум'я з пащі його.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Сила ночує на шиї його, а страх перед ним утікає.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

М'ясо нутра його міцно тримається, воно в ньому тверде, не хитається.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Його серце, мов з каменя вилите, і тверде, як те долішнє жорно!

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Як підводиться він, перелякуються силачі, та й ховаються з жаху.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Той меч, що досягне його, не встоїть, ані спис, ані ратище й панцер.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

За солому залізо вважає, а мідь за гнилу деревину!

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Син лука, стріла, не примусит увтікати його, каміння із пращі для нього зміняється в сіно.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Булаву уважає він за соломинку, і сміється із посвисту ратища.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Під ним гостре череп'я, лягає на гостре, немов у болото.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Чинить він, що кипить глибочінь, мов горня, і обертає море в окріп.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Стежка світить за ним, а безодня здається йому сивиною.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Немає подоби йому на землі, він безстрашним створений,

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

він бачить усе, що високе, він цар над усім пишним звір'ям!

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.