Job 31

“Gözlerimle antlaşma yaptım Şehvetle bir kıza bakmamak için.

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Çünkü insanın yukarıdan, Tanrı’dan payı nedir, Yücelerden, Her Şeye Gücü Yeten’den mirası ne?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Kötüler için felaket, Haksızlık yapanlar için bela değil mi?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Yürüdüğüm yolları görmüyor mu, Attığım her adımı saymıyor mu?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

“Eğer yalan yolunda yürüdümse, Ayağım hileye seğirttiyse,

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

–Tanrı beni doğru teraziyle tartsın, Kusursuz olduğumu görsün–

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Adımım yoldan saptıysa, Yüreğim gözümü izlediyse, Ellerim pisliğe bulaştıysa,

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Ektiğimi başkaları yesin, Ekinlerim kökünden sökülsün.

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

“Eğer gönlümü bir kadına kaptırdıysam, Komşumun kapısında pusuya yattıysam,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Karım başkasının buğdayını öğütsün, Onunla başka erkekler yatsın.

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Çünkü bu utanç verici, Yargılanması gereken bir suç olurdu.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Yıkım diyarına dek yakan bir ateştir o, Bütün ürünümü kökünden kavururdu.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

“Benimle ters düştüklerinde Kölemin ve hizmetçimin hakkını yemişsem,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Tanrı yargıladığında ne yaparım? Hesap sorduğunda ne yanıt veririm?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Beni ana karnında yaratan onu da yaratmadı mı? Rahimde bize biçim veren O değil mi?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

“Eğer yoksulların dileğini geri çevirdimse, Dul kadının umudunu kırdımsa,

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Ekmeğimi yalnız yedim, Öksüzle paylaşmadımsa,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Gençliğimden beri öksüzü baba gibi büyütmedimse, Doğduğumdan beri dul kadına yol göstermedimse,

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Giysisi olmadığı için can çekişen birini Ya da örtüsü olmayan bir yoksulu gördüm de,

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Koyunlarımın yünüyle ısıtmadıysam, O da içinden beni kutsamadıysa,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Mahkemede sözümün geçtiğini bilerek Öksüze el kaldırdımsa,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Kolum omuzumdan düşsün, Kol kemiğim kırılsın.

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Çünkü Tanrı’dan gelecek beladan korkarım, O’nun görkeminden ötürü böyle bir şey yapamam.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

“Eğer umudumu altına bağladımsa, Saf altına, ‘Güvencim sensin’ dedimse,

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Servetim çok, Varlığımı bileğimle kazandım diye sevindimse,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Işıldayan güneşe, Parıldayarak hareket eden aya bakıp da,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

İçimden ayartıldımsa, Elim onlara taptığımı gösteren bir öpücük yolladıysa,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

Bu da yargılanacak bir suç olurdu, Çünkü yücelerdeki Tanrı’yı yadsımış olurdum.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

“Eğer düşmanımın yıkımına sevindim, Başına kötülük geldi diye keyiflendimse,

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

–Kimsenin canına lanet ederek Ağzımın günah işlemesine izin vermedim–

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Evimdeki insanlar, ‘Eyüp’ün verdiği etle Karnını doyurmayan var mı?’ diye sormadıysa,

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

–Hiçbir yabancı geceyi sokakta geçirmezdi, Çünkü kapım her zaman yolculara açıktı–

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Kalabalıktan çok korktuğum, Boyların aşağılamasından yıldığım, Susup dışarı çıkmadığım için Suçumu bağrımda gizleyip Adem gibi isyanımı örttümse,

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Kalabalıktan çok korktuğum, Boyların aşağılamasından yıldığım, Susup dışarı çıkmadığım için Suçumu bağrımda gizleyip Adem gibi isyanımı örttümse,

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

-“Keşke beni dinleyen biri olsa! İşte savunmamı imzalıyorum, Her Şeye Gücü Yeten bana yanıt versin! Hasmımın yazdığı tomar elimde olsa,

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Kuşkusuz onu omuzumda taşır, Taç gibi başıma koyardım.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Attığım her adımı ona bildirir, Kendisine bir önder gibi yaklaşırdım.–

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

“Toprağım bana feryat ediyorsa, Sabanın açtığı yarıklar bir ağızdan ağlıyorsa,

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Ürününü para ödemeden yedimse Ya da üzerinde oturanların kalbini kırdımsa,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Orada buğday yerine diken, Arpa yerine delice bitsin.” Eyüp’ün konuşması sona erdi.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.