Proverbs 16

 En människa gör upp planer i sitt hjärta,  men från HERREN kommer vad tungan svarar.Ords. 19,21. Jer. 10,23.

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА.

 Var man tycker sina vägar vara goda,  men HERREN är den som prövar andarna.

Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.

 Befall dina verk åt HERREN,  så hava dina planer framgång.Ps. 37,5. 55,23. 1 Petr. 5,7.

Предавай делата си на ГОСПОДА, и намеренията ти ще се утвърдят.

 HERREN har gjort var sak för dess särskilda mål,  så ock den ogudaktige för olyckans dag.

ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния — за деня на злото.

 En styggelse för HERREN är var högmodig man;  en sådan bliver förvisso icke ostraffad.Ords. 6,16 f. 11,21. 15,25.

Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан.

 Genom barmhärtighet och trofasthet försonas missgärning,  och genom HERRENS fruktan undflyr man det onda.

С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

 Om en mans vägar behaga HERREN väl  så gör han ock hans fiender till hans vänner.

Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.

 Bättre är något litet med rättfärdighet  än stor vinning med orätt.Ps. 37,16. Ords. 15,16 f. 17,1. Tob. 12,8.

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

 Människans hjärta tänker ut en väg,  men HERREN är den som styr hennes steg.Ords. 19,21. 20,24.

Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му.

 Gudasvar är på konungens läppar,  i domen felar icke hans mun.

Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда.

 Våg och rätt vägning äro från HERREN,  alla vikter i pungen äro hans verk.Ords 11,1. 20,10, 23.

Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело.

 En styggelse för konungar äro ogudaktiga gärningar,  ty genom rättfärdighet bliver tronen befäst.Ords. 20,28. 25,5. 29,4, 14. Vish. 6,1 f.

Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда.

 Rättfärdiga läppar behaga konungar väl,  Och den som talar vad rätt är, han bliver älskad.Ords. 22,11.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

 Konungens vrede är dödens förebud,  men en vis man blidkar den.Ords. 20,2.

Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.

 När konungen låter sitt ansikte lysa, är där liv,  och hans välbehag är såsom ett moln med vårregn.Ords. 19,12.

В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд.

 Långt bättre är att förvärva vishet än guld  förstånd är mer värt att förvärvas än silver.Job 28,15 f. Ords. 3,14 f. 8,10 f., 19.

Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро.

 De redligas väg är att fly det onda;  den som aktar på sin väg, han bevarar sitt liv.

Пътят на праведните е да се отклоняват от зло, и който пази пътя си, запазва душата си.

 Stolthet går före undergång,  och högmod går före fall.Ords. 11,2. 18,12. Syr. 10,13 f.

Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.

 Bättre är att vara ödmjuk bland de betryckta  än att utskifta byte med de högmodiga.

По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите.

 Den som aktar på ordet, han finner lycka,  och säll är den som förtröstar på HERREN.Ords. 13,13.

Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен.

 Den som har ett vist hjärta, honom kallar man förståndig,  och där sötma är på läpparna hämtas mer lärdom.

Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.

 En livets källa är förståndet för den som äger det,  men oförnuftet är de oförnuftigas tuktan.Ords. 13,14.

Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.

 Den vises hjärta gör hans mun förståndig  och lägger lärdom på hans läppar, allt mer och mer.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

 Milda ord äro honungskakor;  de äro ljuvliga för själen och en läkedom för kroppen.

Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.

 Mången håller sin väg för den rätta,  men på sistone leder den dock till döden.Ords. 14,12.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.

 Arbetarens hunger hjälper honom att arbeta  ty hans egen mun driver på honom.

Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.

 Fördärvlig är den människa som gräver gropar för att skada;  det är såsom brunne en eld på hennes läppar.Jak. 3,6.

Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън.

 En vrång människa kommer träta åstad,  och en örontasslare gör vänner oense.Ords. 18,6. 20,3.

Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

 Den orättrådige förför sin nästa  och leder honom in på en väg som icke är god.Ords. 1,10,16.

Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.

 Den som ser under lugg, han umgås med vrånga tankar;  den som biter ihop läpparna, han är färdig med något ont.Ords. 6,13. 10,10. Syr. 27,22 f.

Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото.

 En ärekrona äro grå hår;  den vinnes på rättfärdighetens väg.Ords. 20,29

Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

 Bättre är en tålmodig man än en stark,  och bättre den som styr sitt sinne än den som intager en stad.Ords. 14,17. 19,11.

Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си — от завоевател на град.

 Lotten varder kastad i skötet,  men den faller alltid vart HERREN vill.

Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.