Job 41

 Så oförvägen är ingen, att han törs reta denne.  Vem vågar då sätta sig upp mot mig själv?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

 Vem har först givit mig något, som jag alltså bör betala igen?  Mitt är ju allt vad som finnes under himmelen.

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

 Jag vill ej höra upp att tala om hans lemmar,  om huru väldig han är, och huru härligt han är danad.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

 Vem mäktar rycka av honom hans pansar?  Vem vågar sig in mellan hans käkars par?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

 Hans gaps dörrar, vem vill öppna dem?  Runtom hans tänder bor ju förskräckelse.

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

 Stolta sitta på honom sköldarnas rader;  hopslutna äro de med fast försegling.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

 Tätt fogar sig den ena intill den andra,  icke en vindfläkt tränger in mellan dem.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

 Var och en håller ihop med den nästa,  de gripa in i varandra och skiljas ej åt.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

 När han fnyser, strålar det av ljus;  hans blickar äro såsom morgonrodnadens ögonbryn.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

 Bloss fara ut ur hans gap,  eldgnistor springa fram därur.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

 Från hans näsborrar utgår rök  såsom ur en sjudande panna på bränslet.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

 Hans andedräkt framgnistrar eldkol,  och lågor bryta fram ur hans gap.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

 På hans hals har kraften sin boning,  och framför honom stapplar försagdhet.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

 Själva det veka på hans buk är ett stadigt fogverk,  det sitter orubbligt, såsom gjutet på honom.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

 Hans hjärta är fast såsom sten,  fast såsom bottenstenen i kvarnen.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

 När han reser sig, bäva hjältar,  av ångest mista de all sans.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

 Angripes han med ett svärd, så håller det ej stånd,  ej heller spjut eller pil eller pansar.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

 Han aktar järn såsom halm  och koppar såsom murket trä.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

 Bågskott skrämma honom ej bort,  slungstenar förvandlas för honom till strå;

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

 ja, stridsklubbor aktar han såsom strå,  han ler åt rasslet av lansar.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

 På sin buk bär han skarpa eggar,  spår såsom av en tröskvagn ristar han i dyn.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

 Han gör djupet sjudande som en gryta,  likt en salvokokares kittel förvandlar han vattnet.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

 Bakom honom strålar vägen av ljus,  djupet synes bära silverhår.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

 Ja, på jorden finnes intet som är honom likt,  otillgänglig för fruktan skapades han.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

 På allt vad högt är ser han med förakt,  konung är han över alla stolta vilddjur.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.