Job 31

Io avevo stretto un patto con gli occhi miei; come dunque avrei fissati gli sguardi sopra una vergine?

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Che parte mi avrebbe assegnata Iddio dall’alto e quale eredità m’avrebbe data l’Onnipotente dai luoghi eccelsi?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

La sventura non è ella per il perverso e le sciagure per quelli che fanno il male?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Iddio non vede egli le mie vie? non conta tutti i miei passi?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Se ho camminato insieme alla menzogna, se il piede mio s’è affrettato dietro alla frode

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

(Iddio mi pesi con bilancia giusta e riconoscerà la mia integrità)

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

se i miei passi sono usciti dalla retta via, se il mio cuore è ito dietro ai miei occhi, se qualche sozzura mi s’è attaccata alle mani,

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

ch’io semini e un altro mangi, e quel ch’è cresciuto nei miei campi sia sradicato!

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Se il mio cuore s’è lasciato sedurre per amor d’una donna, se ho spiato la porta del mio prossimo,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

che mia moglie giri la macina ad un altro, e che altri abusino di lei!

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Poiché quella è una scelleratezza, un misfatto punito dai giudici,

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

un fuoco che consuma fino a perdizione, e che avrebbe distrutto fin dalle radici ogni mia fortuna.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Se ho disconosciuto il diritto del mio servo e della mia serva, quand’eran meco in lite,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

che farei quando Iddio si levasse per giudicarmi, e che risponderei quando mi esaminasse?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Chi fece me nel seno di mia madre non fece anche lui? non ci ha formati nel seno materno uno stesso Iddio?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Se ho rifiutato ai poveri quel che desideravano, se ho fatto languire gli occhi della vedova,

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

se ho mangiato da solo il mio pezzo di pane senza che l’orfano ne mangiasse la sua parte,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

io che fin da giovane l’ho allevato come un padre, io che fin dal seno di mia madre sono stato guida alla vedova,

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

se ho visto uno perire per mancanza di vesti o il povero senza una coperta,

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

se non m’hanno benedetto i suoi fianchi, ed egli non s’è riscaldato colla lana dei miei agnelli,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

se ho levato la mano contro l’orfano perché mi sapevo sostenuto alla porta…

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

che la mia spalla si stacchi dalla sua giuntura, il mio braccio si spezzi e cada!

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

E invero mi spaventava il castigo di Dio, ed ero trattenuto dalla maestà di lui.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Se ho riposto la mia fiducia nell’oro, se all’oro fino ho detto: "Tu sei la mia speranza",

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

se mi son rallegrato che le mie ricchezze fosser grandi e la mia mano avesse molto accumulato,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

se, contemplando il sole che raggiava e la luna che procedeva lucente nel suo corso,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

il mio cuore, in segreto, s’è lasciato sedurre e la mia bocca ha posato un bacio sulla mano

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

(misfatto anche questo punito dai giudici ché avrei difatti rinnegato l’Iddio ch’è di sopra),

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

se mi son rallegrato della sciagura del mio nemico ed ho esultato quando gli ha incolto sventura

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

(io, che non ho permesso alle mie labbra di peccare chiedendo la sua morte con imprecazione),

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

se la gente della mia tenda non ha detto: "Chi è che non si sia saziato della carne delle sue bestie?"

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

(lo straniero non passava la notte fuori; le mie porte erano aperte al viandante),

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

se, come fan gli uomini, ho coperto i miei falli celando nel petto la mia iniquità,

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

perché avevo paura della folla e dello sprezzo delle famiglie al punto da starmene queto e non uscir di casa…

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Oh, avessi pure chi m’ascoltasse!… ecco qua la mia firma! l’Onnipotente mi risponda! Scriva l’avversario mio la sua querela,

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

ed io la porterò attaccata alla mia spalla, me la cingerò come un diadema!

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Gli renderò conto di tutt’i miei passi, a lui m’appresserò come un principe!

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Se la mia terra mi grida contro, se tutti i suoi solchi piangono,

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

se ne ho mangiato il frutto senza pagarla, se ho fatto sospirare chi la coltivava,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

che invece di grano mi nascano spine, invece d’orzo mi crescano zizzanie!" Qui finiscono i discorsi di Giobbe.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.