Job 30

E ora servo di zimbello a dei più giovani di me, i cui padri non mi sarei degnato di mettere fra i cani del mio gregge!

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

E a che m’avrebbe servito la forza delle lor mani? Gente incapace a raggiungere l’età matura,

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

smunta dalla miseria e dalla fame, ridotta a brucare il deserto, la terra da tempo nuda e desolata,

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

strappando erba salsa presso ai cespugli, ed avendo per pane radici di ginestra.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Sono scacciati di mezzo agli uomini, grida lor dietro la gente come dietro al ladro,

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

abitano in burroni orrendi, nelle caverne della terra e fra le rocce;

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

ragliano fra i cespugli, si sdraiano alla rinfusa sotto i rovi;

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

gente da nulla, razza senza nome, cacciata via dal paese a bastonate.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

E ora io sono il tema delle loro canzoni, il soggetto dei loro discorsi.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Mi aborrono, mi fuggono, non si trattengono dallo sputarmi in faccia.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Non han più ritegno, m’umiliano, rompono ogni freno in mia presenza.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Questa genia si leva alla mia destra, m’incalzano, e si appianano le vie contro di me per distruggermi.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Hanno sovvertito il mio cammino, lavorano alla mia ruina, essi che nessuno vorrebbe soccorrere!

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

S’avanzano come per un’ampia breccia, si precipitano innanzi in mezzo alle ruine.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Terrori mi si rovesciano addosso; l’onor mio è portato via come dal vento, è passata come una nube la mia felicità.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

E ora l’anima mia si strugge in me, m’hanno còlto i giorni dell’afflizione.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

La notte mi trafigge, mi stacca l’ossa, e i dolori che mi rodono non hanno posa.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Per la gran violenza del mio male la mia veste si sforma, mi si serra addosso come la tunica.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Iddio m’ha gettato nel fango, e rassomiglio alla polvere e alla cenere.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Io grido a te, e tu non mi rispondi; ti sto dinanzi, e tu mi stai a considerare!

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Ti sei mutato in nemico crudele verso di me; mi perseguiti con la potenza della tua mano.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Mi levi per aria, mi fai portar via dal vento, e mi annienti nella tempesta.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Giacché, lo so, tu mi meni alla morte, alla casa di convegno di tutti i viventi.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Ma chi sta per perire non protende la mano? e nell’angoscia sua non grida al soccorso?

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Non piangevo io forse per chi era nell’avversità? l’anima mia non era ella angustiata per il povero?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Speravo il bene, ed è venuto il male; aspettavo la luce, ed è venuta l’oscurità!

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Le mie viscere bollono e non hanno requie, son venuti per me giorni d’afflizione.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Me ne vo tutto annerito, ma non dal sole; mi levo in mezzo alla raunanza, e grido aiuto;

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

son diventato fratello degli sciacalli, compagno degli struzzi.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

La mia pelle è nera, e cade a pezzi; le mie ossa son calcinate dall’arsura.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

La mia cetra non dà più che accenti di lutto, e la mia zampogna voce di pianto.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.