Job 31

Minä olen tehnyt liiton silmäini kanssa, etten minä katsoisi neitseen päälle.

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Mutta mitä Jumala ylhäältä antaa minulle osaksi ja Kaikkivaltias korkialta perinnöksi?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Eikö väärän pitäisi näkemän senkaltaista vaivaisuutta, ja pahantekiän senkaltaista surkeutta kärsimän?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Eikö hän näe minun teitäni ja lueskele kaikkia minun askeleitani?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Olenko minä vaeltanut turhassa menossa, eli minun jalkani kiiruhtaneet petokseen?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Punnitkaan hän minua oikialla vaa'alla, niin Jumala ymmärtää minun vakuuteni.

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Jos minun askeleeni ovat poikenneet tieltä, ja minun sydämeni seurannut silmiäni, ja jotakin riippunut minun käsissäni,

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Niin minä kylväisin ja toinen söis, ja minun sikiäni hukkuis juurinensa.

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Jos minun sydämeni on vietelty vaimon perään, ja olen väijynyt lähimmäiseni ovella,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Niin minun emäntäni häväistäkään muilta, ja muut maatkaan hänen;

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Sillä se on häpiä ja paha työ tuomarien edessä;

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Sillä se olis tuli joka polttais kadotukseen, ja kaiken minun saatuni peräti hukuttais.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Jos olen katsonut ylön palveliani eli palkkapiikani oikeuden, riidellessänsä minun kanssani,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Mitä minä sitte tekisin kuin Jumala nousee? eli mitä minä vastaisin häntä, kuin hän kostaa?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Eikö hän ole tehnyt häntä, joka minunkin äitini kohdussa teki? ja on meidät molemmat kohdussa valmistanut.

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Olenko minä kieltänyt tarvitsevaisilta, mitä he minulta ovat pyytäneet, ja antanut leskein silmät heikoksi tulla?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Olenko minä syönyt palani yksinäni, ettei orpo ole myös siitä syönyt?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Sillä nuoruudestani olen minä ollut niinkuin isä, ja hamasta äitini kohdusta olen minä mielelläni holhonnut.

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Jos minä olen nähnyt jonkun hukkuvan, ettei hänellä ollut vaatetta, ja sallinut käydä köyhän peittämättä;

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Jos ei hänen lanteensa ole siunannut minua, kuin hän minun lammasnahoillani lämmitettiin;

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Jos olen nostanut käteni orpoja vastaan, ehkä minä näin minun voimallisena porteissa olevan;

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Niin kaatukoon minun hartiani lapaluiltani, ja minun käsivarteni särkyköön luinensa.

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Sillä Jnmalan rangaistus on minulle vavistukseksi, ja en taida hänen korkeuttansa välttää.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Olenko minä asettanut kullan turvakseni? ja sanonut puhtaalle kullalle: sinä olet minun uskallukseni?

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Olenko minä iloinnut tavarani paljoudesta, ja että käteni paljon riistaa koonneet ovat?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Olenko minä katsonut valkeutta, koska se kirkkaasti paisti, ja kuuta, koska se täydellinen oli?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Onko minun sydämeni salaa minua vietellyt, suuta antamaan kädelleni?

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

Joka myös vääryys on tuomarien edessä; sillä niin olisin minä kieltänyt Jumalan ylhäältä.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Olenko minä iloinnut viholliseni vastoinkäymisestä? taikka riemuinnut, että onnettomuus tuli hänen päällensä?

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Sillä en minä antanut minun suuni syntiä tehdä, sadatellakseni hänen sieluansa.

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Eivätkö miehet, jotka minun majassani ovat, sanoisi: jospa emme hänen lihastansa ravittaisi?

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Muukalaisen ei pitänyt yötä ulkona oleman; vaan vaellusväelle avasin minä oveni.

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Olenko minä niinkuin ihminen peittänyt minun pahuuteni, salatakseni minun vääryyttäni?

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Olenko minä hämmästynyt suurta joukkoa? eli olenko minä sukulaisteni ylönkatsetta peljännyt? ollut ääneti, ja en mennyt ovesta ulos?

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Kuka antais minulle kuultelian, että Kaikkivaltias kuulis minun pyyntöni, että joku kirjoittais kirjan minun asiastani;

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Niin minä ottaisin sen hartioilleni, ja sitoisin ympärilleni niinkuin kruunun.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Minä ilmoittaisin hänelle minun askeleini luvun, ja niinkuin ruhtinas kantaisin sen edes.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Jos minun maani huutais minua vastaan, ja sen vaot kaikki ynnä itkisivät;

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Jos minä olen sen hedelmän maksamatta syönyt, ja tehnyt peltomiesten elämän työlääksi;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Niin kasvakoon minulle nisuista orjantappuria ja ohrista pahoja ruohoja. Jobin sanat loppuvat.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.