Job 30

Nyt minun nuorempani nauravat minua, joiden isiä en minä olisi pannut minun laumani koirain sekaan;

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Joiden voiman minä tyhjänä pidin, jotka ei ijällisiksi tulleet;

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Ne jotka nälän ja tuskan tähden pakenivat erinänsä korpeen, äsken turmeltuneet ja köyhtyneet,

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Jotka nukulaisia repivät pensasten ympäri; ja katajan juuret olivat heidän ruokansa:

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

He ajettiin ulos, ja huudettiin heitä vastaan niinkuin varasta.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

He asuivat kauhiain ojain tykönä maan luolissa ja vuorten rotkoissa.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Pensasten keskellä he huusivat, ja ohdakkein sekaan he kokosivat itsensä,

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Turhain ja hyljättyin ihmisten lapset, jotka halvimmat olivat maan päällä.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Ja nyt minä olen heidän lauluksensa tullut, ja minun täytyy heidän juttunansa olla.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

He kauhistavat minua, ja erkanevat kauvas minusta; ja ei he häpee sylkeä minun kasvoilleni.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Sillä hän on minun köyteni päästänyt, ja on nöyryyttänyt minun: He ovat suitset minun edestäni heittäneet pois.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Oikialle puolelle nousivat nuorukaiset: He lykkäsivät pois minun jalkani, ja tekivät tien minua kohden, hukuttaaksensa minua.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

He ovat kukistaneet minun polkuni: se oli huokia heille minua vahingoittaa, ilman kenenkään avuta.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

He ovat tulleet sisälle niinkuin suurten rakoin lävitse, ja ovat sekaseuraisin karaneet sisälle.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Pelko on kääntynyt minua vastaan, ja niinkuin tuuli vainonnut minun kunniaani, ja niinkuin pilvi, on minun autuuteni mennyt ohitse.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Mutta nyt kääntää minun sieluni itsensä minua vastaan, ja minun murhepäiväni ovat minun käsittäneet.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Yöllä minun luuni lävistettiin kaikin paikoin lävitse, ja minun suoneni ei saa lepoa.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Suuren voiman kautta minun vaatteeni muutetaan, ja hän on vyöttänyt minun niinkuin hameeni pään lävellä.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Minä sotkutaan lokaan, ja verrataan tomuun ja tuhkaan.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Jos minä hudan sinun tykös, niin et sinä vastaa minua: jos minä käyn edes, niin et sinä minusta tietävinäs ole.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Sinä olet muuttunut minulle hirmuiseksi, ja vainoot minua kätes voimalla.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Sinä nostat minun tuuleen, ja annat minun ajaa sen päällä, ja sulaat minun voimallisesti.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Sillä minä tiedän, ettäs annat minun kuolemaan, joka on se huone, joka kaikille eläville on asetettu.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Ei hän kuitenkaan ojenna kättänsä luutarhaan, eikä he huuda kadotuksestansa.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Minä itkin kovana aikana, ja minun sieluni armahti köyhää.

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Minä odotin hyvää, ja paha tuli: minä odotin valkeutta, ja pimeys tuli.

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Minun sisällykseni kiehuvat lakkaamatta: Murheen aika on minun ennättänyt.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Minä käyn mustettuna, ehkei aurinko minua ruskoittanut: minä nousen kansan seassa ja huudan.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Minä olen kärmetten veli, strutsilinnun poikain kumppani.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Minun nahkani minun päälläni on mustettunut, ja minun luuni ovat helteestä palaneet.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Minun kanteleeni on muuttunut valitukseksi, ja minun huiluni itkuksi.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.