Job 31

Jeg sluttede en Pagt med mit Øje om ikke at se på en Jomfru;

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

hvad var ellers min Lod fra Gud hist oppe, den Arv, den Almægtige gav fra det høje?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Har ikke den lovløse Vanheld i Vente, Udådsmændene Modgang?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Ser han ej mine Veje og tæller alle mine Skridt?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Har jeg holdt til med Løgn, og hasted min Fod til Svig

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

på Rettens Vægtskål veje han mig, så Gud kan kende min Uskyld

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

er mit Skridt bøjet af fra Vejen, og har mit Hjerte fulgt mine Øjne, hang noget ved mine Hænder,

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

da gid jeg må så og en anden fortære, og hvad jeg planted, oprykkes med Rode!

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Blev jeg en Dåre på Grund at en Kvinde, og har jeg luret ved Næstens Dør,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

så dreje min Hustru Kværn for en anden, og andre bøje sig over hende!

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Thi sligt var Skændselsdåd, Brøde, der drages for Retten,

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

ja, Ild, der æder til Afgrunden og sætter hele min Høst i Brand!

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Har jeg ringeagtet min Træls og min Trælkvindes Ret, når de trættede med mig,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

hvad skulde jeg da gøre, når Gud stod op, hvad skulde jeg svare, når han så efter?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Har ikke min Skaber skabt ham i Moders Skød, har en og samme ej dannet os begge i Moders Liv?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Har jeg afslået ringes Ønske, ladet Enkens Øjne vansmægte,

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

var jeg ene om at spise mit Brød, har den faderløse ej spist deraf

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

nej, fra Barnsben fostred jeg ham som en Fader, jeg ledede hende fra min Moders Skød.

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Har jeg set en Stakkel blottet for Klæder, en fattig savne et Tæppe

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

visselig nej, hans Hofter velsigned mig, når han varmed sig i Uld af mine Lam.

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Har jeg løftet min Bånd mod en faderløs, fordi jeg var vis på Medhold i Retten,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

så falde min Skulder fra Nakken, så rykkes min Arm af Led!

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Thi Guds Rædsel var kommet over mig, og når han rejste sig, magted jeg intet!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Har jeg slået min Lid til Guld, kaldt det rene Guld min Fortrøstning,

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

var det min Glæde, at Rigdommen voksed, og at min Hånd fik sanket så meget,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

så jeg, hvorledes Sollyset stråled, eller den herligt skridende Måne,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

og lod mit Hjerte sig dåre i Løn, så jeg hylded dem med Kys på min Hånd

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

også det var Brøde, der drages for Retten, thi da fornægted jeg Gud hist oppe.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Var min Avindsmands Fald min Glæd jubled jeg, når han ramtes af Vanheld

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

nej, jeg tillod ikke min Gane at synde, så jeg bandende kræved hans Sjæl.

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Har min Husfælle ej måttet sige: "Hvem mættedes ej af Kød fra hans Bord"

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

nej, den fremmede lå ej ude om Natten, jeg åbned min Dør for Vandringsmænd.

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Har jeg skjult mine Synder, som Mennesker gør, så jeg dulgte min Brøde i Brystet

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

af Frygt for den store Hob, af Angst for Stamfrænders Ringeagt, så jeg blev inden Døre i Stilhed!

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Ak, var der dog en, der hørte på mig! Her er mit Bomærke - lad den Almægtige svare! Havde jeg blot min Modparts Indlæg!

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Sandelig, tog jeg det på min Skulder, kransed mit Hoved dermed som en Krone,

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

svared ham for hvert eneste Skridt og mødte ham som en Fyrste.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Har min Mark måttet skrige over mig og alle Furerne græde,

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

har jeg tæret dens Kraft uden Vederlag, udslukt dens Ejeres Liv,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

så gro der Tjørn for Hvede og Ukrudt i Stedet for Byg! Her ender Jobs Ord.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.