Job 30

Nu derimod ler de ad mig, Folk, der er yngre end jeg, hvis Fædre jeg fandt for ringe at sætte iblandt mine Hyrdehunde.

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Og hvad skulde jeg med deres Hænders Kraft? Deres Ungdomskraft har de mistet,

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

tørrede hen af Trang og Sult. De afgnaver Ørk og Ødemark

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

og plukker Melde ved Krattet, Gyvelrødder er deres Brød.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Fra Samfundet drives de bort, som ad Tyve råbes der efter dem.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

De bor i Kløfter, fulde af Rædsler, i Jordens og Klippernes Huler.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

De brøler imellem Buske, i Tornekrat kommer de sammen,

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

en dum og navnløs Æt, de joges med Hug af Lande.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Men nu er jeg Hånsang for dem, jeg er dem et Samtaleemne;

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

de afskyr mig, holder sig fra mig, nægter sig ikke af spytte ad mig.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Thi han løste min Buestreng, ydmyged mig, og foran mig kasted de Tøjlerne af.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Til højre rejser sig Ynglen, Fødderne slår de fra mig, bygger sig Ulykkesveje imod mig

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

min Sti har de opbrudt, de hjælper med til mit Fald, og ingen hindrer dem i det;

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

de kommer som gennem et gabende Murbrud, vælter sig frem under Ruiner,

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Rædsler har vendt sig imod mig; min Værdighed joges bort som af Storm, min Lykke svandt som en Sky.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Min Sjæl opløser sig i mig; Elendigheds Dage har ramt mig:

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Natten borer i mine Knogler, aldrig blunder de nagende Smerter.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Med vældig Kraft vanskabes mit Kød, det hænger om mig, som var det min Kjortel.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Han kasted mig ud i Dynd, jeg er blevet som Støv og Aske.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Jeg skriger til dig, du svarer mig ikke, du står der og ænser mig ikke;

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

grum er du blevet imod mig, forfølger mig med din vældige Hånd.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Du løfter og vejrer mig hen i Stormen, og dens Brusen gennemryster mig;

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

thi jeg ved, du fører mig hjem til Døden, til det Hus, hvor alt levende samles.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Dog, mon den druknende ej rækker Hånden ud og råber om Hjælp, når han går under?

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Mon ikke jeg græder over den, som havde det hårdt, sørgede ikke min Sjæl for den fattiges Skyld?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Jeg biede på Lykke, men Ulykke kom, jeg håbed på Lys, men Mørke kom;

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

ustandseligt koger det i mig, Elendigheds Dage traf mig;

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

trøstesløs går jeg i Sorg, i Forsamlingen rejser jeg mig og råber;

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Sjakalernes Broder blev jeg, Strudsenes Fælle.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Min Hud er sort, falder af, mine Knogler brænder af Hede;

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

min Citer er blevet til Sorg, min Fløjte til hulkende Gråd!

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.