Job 41

Není žádného tak smělého, kdo by jej zbudil, kdož tedy postaví se přede mnou?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Kdo mne čím předšel, abych se jemu odplacel? Cožkoli jest pode vším nebem, mé jest.

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Nebudu mlčeti o údech jeho, a o síle výborného sformování jeho.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Kdo odkryl svrchek oděvu jeho? S dvojitými udidly svými kdo k němu přistoupí?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Vrata úst jeho kdo otevře? Okolo zubů jeho jest hrůza.

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Šupiny jeho pevné jako štítové sevřené velmi tuze.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Jedna druhé tak blízko jest, že ani vítr nevchází mezi ně.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Jedna druhé se přídrží, a nedělí se.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Od kýchání jeho zažžehá se světlo, a oči jeho jsou jako záře svitání.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Z úst jeho jako pochodně vycházejí, a jiskry ohnivé vyskakují.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Z chřípí jeho vychází dým, jako z kotla vroucího aneb hrnce.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Dýchání jeho uhlí rozpaluje, a plamen z úst jeho vychází.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

V šíji jeho přebývá síla, a před ním utíká žalost.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Kusové masa jeho drží se spolu; celistvé jest v něm, aniž se rozdrobuje.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Srdce jeho tuhé jest jako kámen, tak tuhé, jako úlomek zpodního žernovu.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Vyskýtání jeho bojí se nejsilnější, až se strachem i vyčišťují.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Meč stihající jej neostojí, ani kopí, šíp neb i pancíř.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Pokládá železo za plevy, ocel za dřevo shnilé.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Nezahání ho střela, v stéblo obrací se jemu kamení prakové.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Za stéblo počítá střelbu, a posmívá se šermování kopím.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Pod ním ostré střepiny, stele sobě na věci špičaté jako na blátě.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Působí, aby vřelo v hlubině jako v kotle, a kormoutilo se moře jako v moždíři.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Za sebou patrnou činí stezku, až sezdá, že propast má šediny.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Žádného není na zemi jemu podobného, aby tak učiněn byl bez strachu.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Cokoli vysokého jest, za nic pokládá, jest králem nade všemi šelmami.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.