Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Тож надія твоя неправдива, на сам вигляд його упадеш.

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Нема смільчака, щоб його він збудив, а хто ж перед обличчям Моїм зможе стати?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Хто вийде навпроти Мене й буде цілий? Що під небом усім це Моє!

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Не буду мовчати про члени його, про стан його сили й красу його складу.

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Хто відкриє поверхню одежі його? Хто підійде коли до двійних його щелепів?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Двері обличчя його хто відчинить? Навколо зубів його жах!

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Його спина канали щитів, поєднання їх крем'яная печать.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Одне до одного доходить, а вітер між ними не пройде.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Одне до одного притверджені, сполучені, і не відділяться.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Його чхання засвічує світло, а очі його як повіки зорі світової!

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Бухає полум'я з пащі його, вириваються іскри огненні!

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Із ніздер його валить дим, немов з того горшка, що кипить та біжить.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Його подих розпалює вугіль, і бухає полум'я з пащі його.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Сила ночує на шиї його, а страх перед ним утікає.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

М'ясо нутра його міцно тримається, воно в ньому тверде, не хитається.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Його серце, мов з каменя вилите, і тверде, як те долішнє жорно!

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Як підводиться він, перелякуються силачі, та й ховаються з жаху.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Той меч, що досягне його, не встоїть, ані спис, ані ратище й панцер.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

За солому залізо вважає, а мідь за гнилу деревину!

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Син лука, стріла, не примусит увтікати його, каміння із пращі для нього зміняється в сіно.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Булаву уважає він за соломинку, і сміється із посвисту ратища.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Під ним гостре череп'я, лягає на гостре, немов у болото.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Чинить він, що кипить глибочінь, мов горня, і обертає море в окріп.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Стежка світить за ним, а безодня здається йому сивиною.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Немає подоби йому на землі, він безстрашним створений,

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

він бачить усе, що високе, він цар над усім пишним звір'ям!

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.