Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Εκαμον συνθηκην μετα των οφθαλμων μου και πως να εχω τον στοχασμον μου επι παρθενον;

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

και τι το μεριδιον παρα Θεου ανωθεν; και η κληρονομια του Παντοδυναμου εκ των υψηλων;

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Ουχι αφανισμος δια τον ασεβη; και ταλαιπωρια δια τους εργατας της ανομιας;

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

δεν βλεπει αυτος τας οδους μου και απαριθμει παντα τα βηματα μου;

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Εαν περιεπατησα με ψευδος, η ο πους μου εσπευσεν εις δολον,

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

ας με ζυγιση δια της σταθμης της δικαιοσυνης και ας γνωριση ο Θεος την ακεραιοτητα μου

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

αν το βημα μου εξετραπη απο της οδου και η καρδια μου επηκολουθησε τους οφθαλμους μου, και αν κηλις προσεκολληθη εις τας χειρας μου

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

να σπειρω, και αλλος να φαγη και να εκριζωθωσιν οι εκγονοι μου.

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Αν η καρδια μου ηπατηθη υπο γυναικος, η παρεμονευσα εις την θυραν του πλησιον μου,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

η γυνη μου να αλεση δι αλλον, και αλλοι να πεσωσιν επ αυτην.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Διοτι μιαρον ανομημα τουτο και αμαρτημα καταδικον

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

διοτι ειναι πυρ κατατρωγον μεχρις αφανισμου, και ηθελεν εκριζωσει παντα τα γεννηματα μου.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Αν κατεφρονησα την κρισιν του δουλου μου η της δουλης μου, οτε διεφεροντο προς εμε,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

τι θελω καμει τοτε, οταν εγερθη ο Θεος; και οταν επισκεφθη, τι θελω αποκριθη προς αυτον;

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Ο ποιησας εμε εν τη κοιλια, δεν εποιησε και εκεινον; και δεν εμορφωσεν ημας ο αυτος εν τη μητρα;

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Αν ηρνηθην την επιθυμιαν των πτωχων, η εμαρανα τους οφθαλμους της χηρας,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

η εφαγον μονος τον αρτον μου, και ο ορφανος δεν εφαγεν εξ αυτου

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

διοτι ο μεν εκ νεοτητος μου ετρεφετο μετ εμου, ως μετα πατρος, την δε εκ κοιλιας της μητρος μου ωδηγησα

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

αν ειδον τινα απολλυμενον δι ελλειψιν ενδυματος η πτωχον χωρις σκεπασματος,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

αν οι νεφροι αυτου δεν με ευλογησαν και δεν εθερμανθη με το μαλλιον των προβατων μου,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

αν εσηκωσα την χειρα μου κατα του ορφανου, βλεπων οτι υπερισχυον εν τη πυλη,

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

να πεση ο βραχιων μου εκ του ωμου, και η χειρ μου να συντριφθη εκ του αγκωνος.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Διοτι ο παρα του Θεου ολεθρος ητο εις εμε φρικη και δια την μεγαλειοτητα αυτου δεν ηθελον δυνηθη να ανθεξω.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Αν εθεσα εις το χρυσιον την ελπιδα μου, η ειπα προς το καθαρον χρυσιον, Σ⊇ εισαι το θαρρος μου,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

αν ευφρανθην διοτι ο πλουτος μου ητο μεγας και διοτι η χειρ μου ευρηκεν αφθονιαν,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

αν εθεωρουν τον ηλιον αναλαμποντα η την σεληνην περιπατουσαν εν τη λαμπροτητι αυτης,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

και η καρδια μου εθελχθη κρυφιως, η με το στομα μου εφιλησα την χειρα μου,

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

και τουτο ηθελεν εισθαι ανομημα καταδικον διοτι ηθελον αρνηθη τον Θεον τον Υψιστον.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Αν εχαρην εις τον αφανισμον του μισουντος με, η επεχαρην οτε ευρηκεν αυτον κακον

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

διοτι ουδε αφηκα το στομα μου να αμαρτηση, ευχομενος καταραν εις την ψυχην αυτου

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

αν οι ανθρωποι της σκηνης μου δεν ειπον, τις θελει δειξει ανθρωπον μη χορτασθεντα απο των κρεατων αυτου;

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Ο ξενος δεν διενυκτερευεν εξω ηνοιγον την θυραν μου εις τον οδοιπορον

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

αν εσκεπασα την παραβασιν μου ως ο Αδαμ, κρυπτων την ανομιαν μου εν τω κολπω μου

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

διοτι μηπως εφοβουμην μεγα πληθος, η με ετρομαζεν η καταφρονησις των οικογενειων, ωστε να σιωπησω και να μη εκβω εκ της θυρας;

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Ω να ητο τις να με ηκουεν. Ιδου, η επιθυμια μου ειναι να απεκρινετο ο Παντοδυναμος εις εμε, και ο αντιδικος μου να εγραφε βιβλιον.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Βεβαιως ηθελον βαστασει αυτο επι του ωμου μου, ηθελον περιδεσει αυτο στεφανον επ εμε

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

ηθελον φανερωσει προς αυτον τον αριθμον των βηματων μου ως αρχων ηθελον πλησιασει εις αυτον.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Αν ο αγρος μου καταβοα εναντιον μου και κλαιωσιν ομου οι αυλακες αυτου,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

αν εφαγον τον καρπον αυτον χωρις μισθον, η εκαμον να εκβη η ψυχη των γεωργων αυτου,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Ας φυτρωσωσι τριβολοι αντι σιτου και ζιζανια αντι κριθης. Ετελειωσαν οι λογοι του Ιωβ.