Job 32

Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

Επαυσαν δε και οι τρεις ουτοι ανθρωποι αποκρινομενοι προς τον Ιωβ, διοτι ητο δικαιος εις τους οφθαλμους αυτου.

Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

Τοτε εξηφθη ο θυμος του Ελιου, υιου του Βαραχιηλ του Βουζιτου, εκ της συγγενειας του Αραμ κατα του Ιωβ εξηφθη ο θυμος αυτου, διοτι εδικαιονεν εαυτον μαλλον παρα τον Θεον.

Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

Και κατα των τριων αυτου φιλων εξηφθη ο θυμος αυτου, διοτι δεν ευρηκαν αποκρισιν και κατεδικασαν τον Ιωβ.

А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

Ο δε Ελιου περιεμενε να λαληση προς τον Ιωβ, διοτι εκεινοι ησαν γεροντοτεροι αυτου.

И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

Οτε δε ο Ελιου ειδεν, οτι δεν ητο αποκρισις εν τω στοματι των τριων ανδρων, εξηφθη ο θυμος αυτου.

И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

και απεκριθη ο Ελιου ο υιος του Βαραχιηλ του Βουζιτου και ειπεν Εγω ειμαι νεος την ηλικιαν, και σεις γεροντες δια τουτο εφοβηθην και συνεσταλην να σας φανερωσω την γνωμην μου.

Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

Εγω ειπα, Αι ημεραι ας λαλησωσι και το πληθος των ετων ας διδαξη, σοφιαν.

Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

Βεβαιως ειναι πνευμα εν τω ανθρωπω η εμπνευσις ομως του Παντοδυναμου συνετιζει αυτον.

Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

Οι μεγαλητεροι δεν ειναι παντοτε σοφοι ουτε οι γεροντες νοουσι κρισιν.

Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.

Δια τουτο ειπα, Ακουσατε μου θελω φανερωσει και εγω την γνωμην μου.

Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

Ιδου, επροσμενα τους λογους σας ηκροασθην τα επιχειρηματα σας, εωσου εξετασητε τους λογους.

Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.

Και σας παρετηρουν, και ιδου, ουδεις εξ υμων ηδυνηθη να καταπειση τον Ιωβ, αποκρινομενος εις τους λογους αυτου

Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.

δια να μη ειπητε, Ημεις ευρηκαμεν σοφιαν. Ο Θεος θελει καταβαλει αυτον, ουχι ανθρωπος.

Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.

Εκεινος δε δεν διηυθυνε λογους προς εμε και δεν θελω αποκριθη προς αυτον κατα τας ομιλιας σας.

Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

Εκεινοι ετρομαξαν, δεν απεκριθησαν πλεον εχασαν τους λογους αυτων.

А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

Και περιεμενον, επειδη δεν ελαλουν αλλ ισταντο δεν απεκρινοντο πλεον.

И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,

Ας αποκριθω και εγω το μερος μου ας φανερωσω και εγω την γνωμην μου.

защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.

Διοτι ειμαι πληρης λογων το πνευμα εντος μου με αναγκαζει.

Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.

Ιδου, η κοιλια μου ειναι ως οινος οστις δεν ηνοιχθη ειναι ετοιμη να σπαση, ως ασκοι γλευκους.

Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.

Θελω λαλησει δια να αναπνευσω θελω ανοιξει τα χειλη μου και αποκριθη.

Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская —

Μη γενοιτο να γεινω προσωποληπτης, μηδε να κολακευσω ανθρωπον.

защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.

Διοτι δεν εξευρω να κολακευω ο Ποιητης μου ηθελε με αναρπασει ευθυς.