Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

Αλλα τωρα οι νεωτεροι μου την ηλικιαν με περιγελωσι, των οποιων τους πατερας δεν ηθελον καταδεχθη να βαλω μετα των κυνων του ποιμνιου μου.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Και εις τι τωοντι ηδυνατο να με ωφεληση η δυναμις των χειρων αυτων, εις τους οποιους η ισχυς εξελιπε;

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Δι ενδειαν και πειναν ησαν απομεμονωμενοι εφευγον εις γην ανυδρον, σκοτεινην, ηφανισμενην και ερημον

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

εκοπτον μολοχην πλησιον των θαμνων και την ριζαν των αρκευθων δια τροφην αυτων.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Ησαν εκ μεσου δεδιωγμενοι εφωναζον επ αυτους ως κλεπτας.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Κατωκουν εν τοις κρημνοις των χειμαρρων, ταις τρυπαις της γης και τοις βροχοις.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Μεταξυ των θαμνων ωγκωντο υποκατω των ακανθων συνηγοντο

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

αφρονες και δυσφημοι, εκδεδιωγμενοι εκ της γης.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Και τωρα εγω ειμαι το τραγωδιον αυτων, ειμαι και η παροιμια αυτων.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Με βδελυττονται, απομακρυνονται απ εμου, και δεν συστελλονται να πτυωσιν εις το προσωπον μου.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Επειδη ο Θεος διελυσε την υπεροχην μου και με εθλιψεν, απερριψαν και αυτοι τον χαλινον εμπροσθεν μου.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Εκ δεξιων ανιστανται οι νεοι απωθουσι τους ποδας μου, και ετοιμαζουσι κατ εμου τας ολεθριους οδους αυτων.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Ανατρεπουσι την οδον μου, επαυξανουσι την συμφοραν μου, χωρις να εχωσι βοηθον.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Εφορμωσιν ως σφοδρα πλημμυρα, επι της ερημωσεως μου περικυλιονται.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Τρομοι εστραφησαν επ εμε καταδιωκουσι την ψυχην μου ως ανεμος και η σωτηρια μου παρερχεται ως νεφος.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Και τωρα η ψυχη μου εξεχυθη εντος μου ημεραι θλιψεως με κατελαβον.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

Την νυκτα τα οστα μου διεπερασθησαν εν εμοι, και τα νευρα μου δεν αναπαυονται.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Υπο της σφοδρας δυναμεως ηλλοιωθη το ενδυμα μου με περισφιγγει ως το περιλαιμιον του χιτωνος μου.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Με ερριψεν εις τον πηλον, και ωμοιωθην με χωμα και κονιν.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Κραζω προς σε, και δεν μοι αποκρινεσαι ισταμαι, και με παραβλεπεις.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Εγεινες ανελεημων προς εμε δια της κραταιας χειρος σου με μαστιγονεις.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Με εσηκωσας επι τον ανεμον με επεβιβασας και διελυσας την ουσιαν μου.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Εξευρω μεν οτι θελεις με φερει εις θανατον και τον οικον τον προσδιωρισμενον εις παντα ζωντα.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Αλλα δεν θελει εκτεινει χειρα εις τον ταφον, εαν κραζωσι προς αυτον οταν αφανιζη.

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Δεν εκλαυσα εγω δια τον οντα εν ημεραις σκληραις, και ελυπηθη η ψυχη μου δια τον πτωχον;

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Ενω περιεμενον το καλον, τοτε ηλθε το κακον και ενω ανεμενον το φως, τοτε ηλθε το σκοτος.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Τα εντοσθια μου ανεβρασαν και δεν ανεπαυθησαν ημεραι θλιψεως με προεφθασαν.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Περιεπατησα μελαγχροινος ουχι υπο ηλιου εσηκωθην, εβοησα εν συναξει.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

Εγεινα αδελφος των δρακοντων και συντροφος των στρουθοκαμηλων.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Το δερμα μου εμαυρισεν επ εμε, και τα οστα μου κατεκαυθησαν υπο της φλογωσεως.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

Η δε κιθαρα μου μετεβληθη εις πενθος και το οργανον μου εις φωνην κλαιοντων.