Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Făcusem un legămînt cu ochii mei, şi nu mi-aş fi oprit privirile asupra unei fecioare.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Dar ce soartă mi -a păstrat Dumnezeu de sus? Ce moştenire mi -a trimes Cel Atotputernic din ceruri?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Peirea nu -i oare pentru cel rău, şi nenorocirea pentru cei ce fac fărădelege?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

N'a cunoscut Dumnezeu căile mele? Nu mi -a numărat El toţi paşii mei?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Dacă am umblat cu minciuna, de mi -a alergat piciorul după înşelăciune:

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

să mă cîntărească Dumnezeu în cumpăna celor fără prihană, şi-mi va vedea neprihănirea!

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

De mi s'a abătut pasul depe calea cea dreaptă, de mi -a urmat inima ochii, de s'a lipit vreo întinăciune de mînile mele,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

atunci eu să samăn şi altul să secere, şi odraslele mele să fie desrădăcinate!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Dacă mi -a fost amăgită inima de vreo femeie, dacă am pîndit la uşa aproapelui meu,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

atunci nevastă-mea să macine pentru altul, şi s'o necinstească alţii!

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Căci aceasta ar fi fost o nelegiuire, o fărădelege vrednică să fie pedepsită de judecători,

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

un foc care mistuie pînă la nimicire, şi care mi-ar fi prăpădit toată bogăţia.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

De aş fi nesocotit dreptul slugii sau slujnicei mele, cînd se certau cu mine,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

ce aş putea să fac, cînd se ridică Dumnezeu? Ce aş putea răspunde cînd pedepseşte El?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Cel ce m'a făcut pe mine în pîntecele mamei mele, nu l -a făcut şi pe el? Oare nu ne -a întocmit acelaş Dumnezeu în pîntecele mamei?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Dacă n'am dat săracilor ce-mi cereau, dacă am făcut să se topească de plîns ochii văduvei,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

dacă mi-am mîncat singur pînea, fără ca orfanul să-şi fi avut şi el partea lui din ea,

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

eu, care din tinereţă l-am crescut ca un tată, eu, care dela naştere am sprijinit pe văduvă;

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

dacă am văzut pe cel nenorocit ducînd lipsă de haine, pe cel lipsit neavînd învălitoare,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

fără ca inima lui să mă fi binecuvîntat, fără să fi fost încălzit de lîna mieilor mei;

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

dacă am ridicat mîna împotriva orfanului, pentrucă mă simţeam sprijinit de judecători;

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

atunci, să mi se deslipească umărul dela încheietură, să-mi cadă braţul şi să se sfărîme!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Căci mă temeam de pedeapsa lui Dumnezeu, şi nu puteam lucra astfel din pricina măreţiei Lui.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Dacă mi-am pus încrederea în aur, dacă am zis aurului: ,Tu eşti nădejdea mea`;

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

dacă m'am îngîmfat de mărimea averilor mele, de mulţimea bogăţiilor pe cari le dobîndisem;

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

dacă am privit soarele cînd strălucea, luna cînd înainta măreaţă,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

şi dacă mi s'a lăsat amăgită inima în taină, dacă le-am aruncat sărutări, ducîndu-mi mîna la gură:

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

şi aceasta este tot o fărădelege care trebuie pedepsită de judecători, căci m'aş fi lepădat de Dumnezeul cel de sus!

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Dacă m'am bucurat de nenorocirea vrăjmaşului meu, dacă am sărit de bucurie cînd l -a atins nenorocirea,

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

eu, care n'am dat voie limbii mele să păcătuiască, să -i ceară moartea cu blestem;

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

dacă nu ziceau oamenii din cortul meu: ,Unde este cel ce nu s'a săturat din carnea lui?`

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Dacă petrecea străinul noaptea afară, dacă nu mi-aş fi deschis uşa să intre călătorul;

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

dacă mi-am ascuns fărădelegile, ca oamenii, şi mi-am închis nelegiuirile în sîn,

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

pentrucă mă temeam de mulţime, pentrucă mă temeam de dispreţul familiilor, ţinîndu-mă deoparte şi necutezînd să-mi trec pragul...

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Oh! de aş găsi pe cineva să m'asculte! Iată apărarea mea, iscălită de mine: să-mi răspundă Cel Atotputernic! Cine-mi va da plîngerea iscălită de protivnicul meu?

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Ca să -i port scrisoarea pe umăr, s'o leg de fruntea mea ca o cunună;

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

să -i dau socoteală de toţi paşii mei, să mă apropii de el ca un domn.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Dacă pămîntul meu strigă împotriva mea, şi dacă brazdele lui varsă lacrămi;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

dacă i-am mîncat roada fără s'o fi plătit, şi dacă am întristat sufletul vechilor lui stăpîni:

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

atunci să crească spini din el în loc de grîu, şi neghină în loc de orz!`` Sfîrşitul cuvintelor lui Iov.