Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

En pakt hadde jeg gjort med mine øine, at jeg ikke skulde se på en jomfru.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Hvad lodd vilde jeg ellers få av Gud i himmelen, eller hvad arv av den Allmektige i det høie?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Rammer ikke fordervelse den urettferdige, og ulykke dem som gjør det onde?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Ser ikke han mine veier, og teller han ikke alle mine skritt?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Dersom jeg har faret frem med falskhet, og min fot har hastet til svik

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

- la Gud veie mig på rettferds vektskål, og han skal se at jeg er uten skyld -

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

dersom mine skritt har bøid av fra veien, og mitt hjerte har fulgt mine øine, og dersom der er nogen flekk på mine hender,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

gid da en annen må ete det jeg har sådd, og gid det jeg har plantet, må rykkes op med rot!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Dersom mitt hjerte har latt sig dåre for en kvinnes skyld, og jeg har luret ved min næstes dør,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

gid da min hustru må male korn for en annen, og andre menn bøie sig over henne!

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

For slikt er en skjenselsdåd, det er en misgjerning, hjemfalt til dom;

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

det er en ild som fortærer like til avgrunnen; alt mitt gods skulde den gjøre ende på.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Har jeg krenket min træls og min trælkvinnes rett, når de hadde nogen trette med mig?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Hvad skulde jeg da gjøre om Gud stod op, og hvad skulde jeg svare ham om han gransket saken?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Har ikke han som skapte mig i mors liv, skapt også dem, og har ikke en og den samme dannet oss i mors liv?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Har jeg nektet fattigfolk det de ønsket, og latt enkens øine tæres bort?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Har jeg ett mitt brød alene, så den farløse ikke fikk ete av det?

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Nei, fra min ungdom av vokste han op hos mig som hos en far, og fra min mors liv av førte jeg henne ved hånden.

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Har jeg kunnet se en ulykkelig uten klær eller en fattig uten et plagg å ha på sig?

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Måtte ikke hans lender velsigne mig, fordi han fikk varme sig med ull av mine får?

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Har jeg løftet min hånd mot den farløse, fordi jeg var viss på å få medhold i retten?

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Gid da min skulder må falle fra sitt ledd, og min arm bli brutt løs fra sin skål!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

For Guds straff fylte mig med redsel, og mot hans velde maktet jeg intet.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Har jeg satt mitt håp til gullet og sagt til gullklumpen: Du er min tillit?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Har jeg gledet mig fordi min rikdom blev stor, og fordi min hånd vant mig meget gods?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Når jeg så sollyset, hvorledes det strålte, og månen, hvor herlig den skred frem,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

blev da mitt hjerte dåret i lønndom, så jeg sendte dem håndkyss?

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Nei, også det vilde være en misgjerning, hjemfalt til dom; for da hadde jeg fornektet Gud i det høie.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Har jeg gledet mig ved min fiendes uferd og jublet når ulykken rammet ham?

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Nei, jeg tillot ikke min munn å synde ved å forbanne ham og ønske ham døden.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Må ikke mine husfolk vidne at enhver fikk mette sig ved mitt bord?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Aldri måtte en fremmed ligge utenfor mitt hus om natten; jeg åpnet mine dører for den veifarende.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Har jeg, som mennesker pleier, skjult mine synder og dulgt min misgjerning i min barm,

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

fordi jeg fryktet den store mengde og var redd for de fornemme slekters forakt, så jeg tidde stille og ikke gikk ut av min dør?

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Å, om jeg hadde nogen som vilde høre på mig! Se, her er min underskrift, la den Allmektige svare mig! Å, om jeg hadde det skrift min motpart har satt op!

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Sannelig, jeg skulde ta det på min skulder, jeg skulde feste det til mitt hode som en krone;

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

jeg skulde gjøre ham regnskap for alle mine skritt, som en fyrste skulde jeg møte ham.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Dersom min aker skriker over mig, og alle dens furer gråter,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

dersom jeg har fortæret dens grøde uten betaling og utslukket dens eiers liv,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

gid det da må vokse torner på min aker istedenfor hvete og ugress istedenfor bygg! Her ender Jobs ord.