Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Io avevo stretto un patto con gli occhi miei; come dunque avrei fissati gli sguardi sopra una vergine?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Che parte mi avrebbe assegnata Iddio dall’alto e quale eredità m’avrebbe data l’Onnipotente dai luoghi eccelsi?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

La sventura non è ella per il perverso e le sciagure per quelli che fanno il male?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Iddio non vede egli le mie vie? non conta tutti i miei passi?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Se ho camminato insieme alla menzogna, se il piede mio s’è affrettato dietro alla frode

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

(Iddio mi pesi con bilancia giusta e riconoscerà la mia integrità)

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

se i miei passi sono usciti dalla retta via, se il mio cuore è ito dietro ai miei occhi, se qualche sozzura mi s’è attaccata alle mani,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

ch’io semini e un altro mangi, e quel ch’è cresciuto nei miei campi sia sradicato!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Se il mio cuore s’è lasciato sedurre per amor d’una donna, se ho spiato la porta del mio prossimo,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

che mia moglie giri la macina ad un altro, e che altri abusino di lei!

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Poiché quella è una scelleratezza, un misfatto punito dai giudici,

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

un fuoco che consuma fino a perdizione, e che avrebbe distrutto fin dalle radici ogni mia fortuna.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Se ho disconosciuto il diritto del mio servo e della mia serva, quand’eran meco in lite,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

che farei quando Iddio si levasse per giudicarmi, e che risponderei quando mi esaminasse?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Chi fece me nel seno di mia madre non fece anche lui? non ci ha formati nel seno materno uno stesso Iddio?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Se ho rifiutato ai poveri quel che desideravano, se ho fatto languire gli occhi della vedova,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

se ho mangiato da solo il mio pezzo di pane senza che l’orfano ne mangiasse la sua parte,

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

io che fin da giovane l’ho allevato come un padre, io che fin dal seno di mia madre sono stato guida alla vedova,

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

se ho visto uno perire per mancanza di vesti o il povero senza una coperta,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

se non m’hanno benedetto i suoi fianchi, ed egli non s’è riscaldato colla lana dei miei agnelli,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

se ho levato la mano contro l’orfano perché mi sapevo sostenuto alla porta…

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

che la mia spalla si stacchi dalla sua giuntura, il mio braccio si spezzi e cada!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

E invero mi spaventava il castigo di Dio, ed ero trattenuto dalla maestà di lui.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Se ho riposto la mia fiducia nell’oro, se all’oro fino ho detto: "Tu sei la mia speranza",

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

se mi son rallegrato che le mie ricchezze fosser grandi e la mia mano avesse molto accumulato,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

se, contemplando il sole che raggiava e la luna che procedeva lucente nel suo corso,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

il mio cuore, in segreto, s’è lasciato sedurre e la mia bocca ha posato un bacio sulla mano

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

(misfatto anche questo punito dai giudici ché avrei difatti rinnegato l’Iddio ch’è di sopra),

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

se mi son rallegrato della sciagura del mio nemico ed ho esultato quando gli ha incolto sventura

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

(io, che non ho permesso alle mie labbra di peccare chiedendo la sua morte con imprecazione),

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

se la gente della mia tenda non ha detto: "Chi è che non si sia saziato della carne delle sue bestie?"

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

(lo straniero non passava la notte fuori; le mie porte erano aperte al viandante),

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

se, come fan gli uomini, ho coperto i miei falli celando nel petto la mia iniquità,

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

perché avevo paura della folla e dello sprezzo delle famiglie al punto da starmene queto e non uscir di casa…

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Oh, avessi pure chi m’ascoltasse!… ecco qua la mia firma! l’Onnipotente mi risponda! Scriva l’avversario mio la sua querela,

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

ed io la porterò attaccata alla mia spalla, me la cingerò come un diadema!

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Gli renderò conto di tutt’i miei passi, a lui m’appresserò come un principe!

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Se la mia terra mi grida contro, se tutti i suoi solchi piangono,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

se ne ho mangiato il frutto senza pagarla, se ho fatto sospirare chi la coltivava,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

che invece di grano mi nascano spine, invece d’orzo mi crescano zizzanie!" Qui finiscono i discorsi di Giobbe.