Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

E ora servo di zimbello a dei più giovani di me, i cui padri non mi sarei degnato di mettere fra i cani del mio gregge!

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

E a che m’avrebbe servito la forza delle lor mani? Gente incapace a raggiungere l’età matura,

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

smunta dalla miseria e dalla fame, ridotta a brucare il deserto, la terra da tempo nuda e desolata,

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

strappando erba salsa presso ai cespugli, ed avendo per pane radici di ginestra.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Sono scacciati di mezzo agli uomini, grida lor dietro la gente come dietro al ladro,

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

abitano in burroni orrendi, nelle caverne della terra e fra le rocce;

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

ragliano fra i cespugli, si sdraiano alla rinfusa sotto i rovi;

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

gente da nulla, razza senza nome, cacciata via dal paese a bastonate.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

E ora io sono il tema delle loro canzoni, il soggetto dei loro discorsi.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Mi aborrono, mi fuggono, non si trattengono dallo sputarmi in faccia.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Non han più ritegno, m’umiliano, rompono ogni freno in mia presenza.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Questa genia si leva alla mia destra, m’incalzano, e si appianano le vie contro di me per distruggermi.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Hanno sovvertito il mio cammino, lavorano alla mia ruina, essi che nessuno vorrebbe soccorrere!

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

S’avanzano come per un’ampia breccia, si precipitano innanzi in mezzo alle ruine.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Terrori mi si rovesciano addosso; l’onor mio è portato via come dal vento, è passata come una nube la mia felicità.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

E ora l’anima mia si strugge in me, m’hanno còlto i giorni dell’afflizione.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

La notte mi trafigge, mi stacca l’ossa, e i dolori che mi rodono non hanno posa.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Per la gran violenza del mio male la mia veste si sforma, mi si serra addosso come la tunica.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Iddio m’ha gettato nel fango, e rassomiglio alla polvere e alla cenere.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Io grido a te, e tu non mi rispondi; ti sto dinanzi, e tu mi stai a considerare!

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Ti sei mutato in nemico crudele verso di me; mi perseguiti con la potenza della tua mano.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Mi levi per aria, mi fai portar via dal vento, e mi annienti nella tempesta.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Giacché, lo so, tu mi meni alla morte, alla casa di convegno di tutti i viventi.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Ma chi sta per perire non protende la mano? e nell’angoscia sua non grida al soccorso?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Non piangevo io forse per chi era nell’avversità? l’anima mia non era ella angustiata per il povero?

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Speravo il bene, ed è venuto il male; aspettavo la luce, ed è venuta l’oscurità!

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Le mie viscere bollono e non hanno requie, son venuti per me giorni d’afflizione.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Me ne vo tutto annerito, ma non dal sole; mi levo in mezzo alla raunanza, e grido aiuto;

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

son diventato fratello degli sciacalli, compagno degli struzzi.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

La mia pelle è nera, e cade a pezzi; le mie ossa son calcinate dall’arsura.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

La mia cetra non dà più che accenti di lutto, e la mia zampogna voce di pianto.