Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Kihúzhatod-é a leviáthánt horoggal, leszoríthatod-é a nyelvét kötéllel?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Húzhatsz-é gúzst az orrába, az állát szigonynyal átfurhatod-é?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Vajjon járul-é elődbe sok könyörgéssel, avagy szól-é hozzád sima beszédekkel?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Vajjon frigyet köt-é veled, hogy fogadd őt örökös szolgádul?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Játszhatol-é vele, miként egy madárral; gyermekeid kedvéért megkötözheted-é?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Alkudozhatnak-é felette a társak, vagy a kalmárok közt feloszthatják-é azt?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Tele rakhatod-é nyársakkal a bőrét, avagy szigonynyal a fejét?

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Vesd rá a kezedet, de megemlékezzél, hogy a harczot nem ismételed.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Ímé, az ő reménykedése csalárd; *puszta* látása is halálra ijeszt!

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Nincs oly merész, a ki őt felverje. Ki hát az, a ki velem szállna szembe?

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Ki adott nékem elébb, hogy azt visszafizessem? A mi az ég alatt van, mind enyém!

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Nem hallgathatom el testének részeit, erejének mivoltát, alkotásának szépségét.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Ki takarhatja fel ruhája felszínét; két sor foga közé kicsoda hatol be?

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Ki nyitotta fel orczájának ajtait? Fogainak sorai körül rémület *lakik!*

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Büszkesége a csatornás pajzsok, összetartva *mintegy* szorító pecséttel.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Egyik szorosan a másikhoz lapul, hogy közéje levegő se megy.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Egyik a másikhoz tapad, egymást tartják, egymástól elszakadhatatlanok.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Tüsszentése fényt sugároz ki, és szemei, mint a hajnal szempillái.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

A szájából szövétnekek jőnek ki, *és* tüzes szikrák omlanak ki.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Orrlyukaiból gőz lövel elő, mint a forró fazékból és üstből.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Lehellete meggyujtja a holt szenet, és a szájából láng lövel elő.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Nyakszirtjén az erő tanyáz, előtte félelem ugrándozik.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Testének részei egymáshoz tapadtak; kemény önmagában és nem izeg-mozog.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Szíve kemény, mint a kő, oly kemény, mint az alsó malomkő.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Hogyha felkél, hősök is remegnek; ijedtökben veszteg állnak.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Ha éri is a fegyver, nem áll meg benne, *legyen bár* dárda, kopja vagy kelevéz.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Annyiba veszi a vasat, mint a pozdorját, az aczélt, mint a korhadt fát.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

A nyíl vesszője el nem űzi őt, a parittyakövek pozdorjává változnak rajta.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Pozdorjának tartja a buzogányütést is, és kineveti a bárd suhogását.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Alatta éles cserepek vannak; mint szeges borona hentereg az iszap felett.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Felkavarja a mély vizet, mint a fazekat, a tengert olyanná teszi, mint a festékedény.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Maga után világos ösvényt hagy, azt hinné *valaki,* a tenger megőszült.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Nincs e földön hozzá hasonló, a mely úgy teremtetett, hogy ne rettegjen.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

Lenéz minden nagy állatot, ő a király minden ragadozó felett.