Psalms 73

(En Salme af Asaf.) Visselig, god er Gud mod Israel; mod dem, der er rene af Hjertet!

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

Mine Fødder var nær ved at snuble, mine Skridt var lige ved at glide;

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

thi over Dårerne græmmed jeg mig, jeg så, at det gik de gudløse vel;

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

thi de kender ikke til Kvaler, deres Livskraft er frisk og sund;

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

de kender ikke til menneskelig Nød, de plages ikke som andre.

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

Derfor har de Hovmod til Halssmykke, Vold er Kappen, de svøber sig i.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

Deres Brøde udgår af deres Indre, Hjertets Tanker bryder igennem.

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

I det dybe taler de ondt, i det høje fører de Urettens Tale,

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

de løfter Munden mod Himlen, Tungen farer om på Jorden.

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

Derfor vender mit Folk sig hid og drikker Vand i fulde Drag.

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

De siger: "Hvor skulde Gud vel vide det, skulde den Højeste kende dertil?"

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

Se, det er de gudløses kår, altid i Tryghed, voksende Velstand!

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Forgæves holdt jeg mit Hjerte rent og tvætted mine Hænder i Uskyld,

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

jeg plagedes Dagen igennem, blev revset på ny hver Morgen!

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

Men jeg tænkte: "Taler jeg så, se, da er jeg troløs imod dine Sønners Slægt."

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Så grundede jeg på at forstå det, møjsommeligt var det i mine Øjne,

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

Til jeg kom ind i Guds Helligdomme, skønned, hvordan deres Endeligt bliver:

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

Du sætter dem jo på glatte Steder, i Undergang styrter du dem.

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Hvor brat de dog lægges øde, går under, det ender med Rædsel!

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

De er som en Drøm, når man vågner, man vågner og regner sit Syn for intet.

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Så længe mit Hjerte var bittert og det nagede i mine Nyrer,

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

var jeg et Dyr og fattede intet, jeg var for dig som Kvæg.

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

Dog bliver jeg altid hos dig, du holder mig fast om min højre;

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

du leder mig med dit Råd og tager mig siden bort i Herlighed.

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

Hvem har jeg i Himlen? Og har jeg blot dig, da attrår jeg intet på Jorden!

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Lad kun mit Kød og mit Hjerte vansmægte, Gud er mit Hjertes Klippe, min Del for evigt.

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Thi de, der fjerner sig fra dig, går under, - du udsletter hver, som er dig utro.

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

Men at leve Gud nær er min Lykke, min Lid har jeg sat til den Herre HERREN, at jeg kan vidne om alle dine Gerninger.

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!