Psalms 74

(En maskil af Asaf.) Hvorfor har du, Gud, stødt os bort for evig, hvi ryger din Vrede mod Hjorden, du røgter?

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Kom din Menighed i Hu, som du fordum vandt dig, - du udløste den til din Ejendoms Stamme - Zions Bjerg, hvor du har din Bolig.

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Løft dine Fjed til de evige Tomter: Fjenden lagde alt i Helligdommen øde.

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Dine Fjender brøled i dit Samlingshus, satte deres Tegn som Tegn deri.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Det så ud, som når man løfter Økser i Skovens Tykning.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

Og alt det udskårne Træværk der! De hugged det sønder med Økse og Hammer.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

På din Helligdom satte de Ild, de skændede og nedrev dit Navns Bolig.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

De tænkte: "Til Hobe udrydder vi dem!" De brændte alle Guds Samlingshuse i Landet.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Vore Tegn, dem ser vi ikke, Profeter findes ej mer; hvor længe, ved ingen af os.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Hvor længe, o Gud, skal vor Modstander smæde, Fjenden blive ved at håne dit Navn?

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Hvorfor holder du din Hånd tilbage og skjuler din højre i Kappens Fold?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Vor Konge fra fordums Tid er dog Gud, som udførte Frelsens Værk i Landet.

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Du kløvede Havet med Vælde, knuste på Vandet Dragernes Hoved;

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

du søndrede Hovederne på Livjatan og gav dem som Æde til Ørkenens Dyr;

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Kilde og Bæk lod du vælde frem, du udtørred stedseflydende Strømme;

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

din er Dagen, og din er Natten, du grundlagde Lys og Sol,

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

du fastsatte alle Grænser på Jord, du frembragte Sommer og Vinter.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Kom i Hu, o HERRE, at Fjenden har hånet, et Folk af Dårer har spottet dit Navn!

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Giv ikke Vilddyret din Turteldues Sjæl, glem ikke for evigt dine armes Liv;

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

se hen til Pagten, thi fyldte er Landets mørke Steder med Voldsfærds Boliger.

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Lad ej den fortrykte gå bort med Skam, lad de arme og fattige prise dit Navn!

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Gud, gør dig rede, før din Sag, kom i Hu, hvor du stadig smædes af bårer,

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

lad ej dine Avindsmænds Røst uænset! Ustandseligt lyder dine Fjenders Larm!

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.