Psalms 109

(Til Sangmesteren. Af David. En Salme.) Du min Lovsangs Gud, vær ej tavs!

(По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи,

Thi en gudløs, svigefuld Mund har de åbnet imod mig, taler mig til med Løgntunge,

защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.

med hadske Ord omringer de mig og strider imod mig uden Grund;

Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина.

til Løn for min Kærlighed er de mig fjendske, skønt jeg er idel Bøn;

В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.

de gør mig ondt for godt, gengælder min Kærlighed med Had.

Отплатиха ми зло за добро и омраза — за любовта ми.

Straf ham for hans Gudløshed, lad en Anklager stå ved hans højre,

Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му!

lad ham gå dømt fra Retten, hans Bøn blive regnet for Synd;

Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях!

hans Livsdage blive kun få, hans Embede tage en anden;

Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!

hans Børn blive faderløse, hans Hustru vorde Enke;

Синовете му нека бъдат сираци и жена му — вдовица!

hans Børn flakke om og tigge, drives bort fra et øde Hjem;

Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!

Ågerkarlen rage efter alt, hvad han har, og fremmede rane hans Gods;

Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!

ingen være langmodig imod ham, ingen ynke hans faderløse;

Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост — към сирачетата му!

hans Afkom gå til Grunde, hans Navn slettes ud i næste Slægt:

Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!

lad hans Fædres Skyld ihukommes hos HERREN, lad ikke hans Moders Synd slettes ud,

Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!

altid være de, HERREN for Øje; hans Minde vorde udryddet af Jorden,

Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,

fordi det ej faldt ham ind at vise sig god, men han forfulgte den arme og fattige og den, hvis Hjerte var knust til Døde;

защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.

han elsked Forbandelse, så lad den nå ham; Velsignelse yndede han ikke, den blive ham fjern!

Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него!

Han tage Forbandelse på som en Klædning, den komme som Vand i hans Bug, som Olie ind i hans Ben;

Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!

den blive en Dragt, han tager på, et Bælte, han altid bærer!

Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.

Det være mine Modstanderes Løn fra HERREN, dem, der taler ondt mod min Sjæl.

Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми.

Men du, o HERRE, min Herre, gør med mig efter din Godhed og Nåde, frels mig for dit Navns Skyld!

А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

Thi jeg er arm og fattig, mit Hjerte vånder sig i mig;

защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.

som Skyggen, der hælder, svinder jeg bort, som Græshopper rystes jeg ud;

Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец.

af Faste vakler mine Knæ, mit Kød skrumper ind uden Salve;

Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.

til Spot for dem er jeg blevet, de ryster på Hovedet, når de

И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.

Hjælp mig, HERRE min Gud, frels mig efter din Miskundhed,

Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си,

så de sander, det var din Hånd, dig, HERRE, som gjorde det!

за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това.

Lad dem forbande, du vil velsigne, mine uvenner vorde til Skamme, din Tjener glæde sig;

Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва.

lad mine Fjender klædes i Skændsel, iføres Skam som en Kappe!

Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!

Med min Mund vil jeg højlig takke HERREN, prise ham midt i Mængden;

Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам,

thi han står ved den fattiges højre at fri ham fra dem, der dømmer hans Sjæl.

защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.